ЗАТУЛИ МИ ОЧИТЕ

архимандрит Серафим

С Твойта бащинска длан затули ми, о Боже, очите,

че нахлува в душа ми през техния малък гледец;

целий свят със съблазните свои — и явни и скрити — 

и засяда там князът на злото кат в собствен дворец.

Аз не искам да виждам това, що плътта ми жадува,

че виденията скверни оставят в мен своя печат,

и поробена, моята мисъл картини рисува,

заличаващи мойте копнежи по висшия свят.

И превръща се в идолско капище храмът в душа ми,

и намирам аз там онова, що ме мами отвън.

И зад тия съблазни, зад тия греховни измами

се затрупва Ликът Ти, и аз Го забравям кат сън.

Затули ми, о, Боже, очите със Твоите длани!

Не допускай в гърди ми да пламва греховният плам!

О, аз искам служител на Твоите тайни да стана,

и сърцето ми — жертвеник Твой, и духът ми—Твой храм!