ВАРАВА

архимандрит Серафим

От ранна ранина гъмжат тълпи, 
в преторията на Пилата сбрани.
Те викат яростно: "Разпни Го ти"!
Ръце се махат и гърди продрани 
присъда смъртна искат за Христа!
И люшка се насам-натам сганта...
А от мазата през решетка яка 
блестят зловещо две очи във мрака. 
Затворен е убиец страшен тук.
Кат звяр във клетка, той следи без звук 
какво около него в двора става.
Смърт готвят му, личи! Злочест Варава! 
Той шайка сбрал бе. Бунт бе вдигнал той. 
Грабежи, престъпления, разбой-
това бе неговият лих поминък...
Макар със кървави ръце, той инак 
не бе свиреп и мислеше, че правда 
в живота внася с кървав меч и брадва. 
Към бедния народ бе милостив.
Но ето, като лъв е хванат жив!
И тук е хвърлен от три дни във затвора 
в подземьето на страшната Претория. 
Завърши жизнената му борба.
Каква го чакаше сега съдба?...
"Разпни, разпни Го!" - вика пак тълпата. 
И на Варава свива се душата.
Смъртта му искат те!... Във дива мъст 
желаят да го видят те на кръст!.

Но що е туй? - се пита плахо той.
Защо при тоя общи вълчи вой сганта 
съвсем към него не поглежда?
И във гърдите с някаква надежда 
той вижда: - Устремен е всеки взор
към вътрешния на Пилата двор.
Там на балкон един, в цветя що тъне, 
във багреница и с венец от тръне 
стои изправен Друг Един на съд, 
и слуша как Го всички клеветят.
И адска злост от хиляди очи 
въз Него сипе жар. А Той мълчи. 
Варава Го познава. Та това е 
Учителят велик от Назарет!
Той слушал Го е нявга сам и знае, 
че е речта Му пламенен завет 
за кротост, за търпение, доброта, 
за милост, прошка, обич във света! 
Велик, недосегаем за хулата,
Христос стои внушителен и тих...
И чува се гласът на съдията:
"Разпитах Го пред вас, но не открих 
във Него - ето - никаква вина!
В каква Го обвинявате злина?"
Но както буря гръмва в мрачен ден, 
и тук от облака на злата мъст 
един общ глас, от ада вдъхновен, 
трещи, ечи. "Разпни Христа на кръст!". 
И спомня си Пилат за миг тогава, 
че там в тъмницата лежи Варава!
По стар обичай, що до днес владей, 
един затворник трябва той да пусне 
за празника - Варава е злодей!
Делата му се знаят, че са гнусни! 
Народът пред престъпника безчестен 
не може да не избере Христа, 
тоз Чудотворец, тоз Човек Божествен, 
тоз благ Мъдрец, тоз Цар на любовта! 
Пилат запитва стихналата сган:
"Кого желаете да ви предам?
Варава, или Царя ваш Юдейски?"
Народът крясва, подстрекан злодейски 
"Иисуса Самозванеца разпни!
И по-добре Варава ни пусни!"...
Един млад страж политва като птица 
към мрачната в подземьето тъмница. 
Злокобно щраква ключ във тъмнината. 
"Варава!" - еква глас във тишината:-
"Излез! Пилат ти дава свобода!
Но бунтове да няма във града!
Ако не беше Оня Назореец, 
теб смърт те чакаше като злодеец! 
Помни добре! Ти праведник не си!
Но Праведник от смърт те днес спаси!" 
Злодеят слуша, гледа и не вярва... 
Иисус пред погледа му в миг се мярва, 
над онова море от зли глави!...
Варава е потресен ... и върви!
Свободен е, ала не е щастлив!
С цената на смърт чужда той е жив! 
Ако не бе Иисус тъй смъртно мразен, 
Варава би бил днес със смърт наказан! 
Ах, как добре той чувствува това!... 
Затуй върви със клюмнала глава! 
Полека той се слива със сганта 
и гледа подсъдимия Христа.
Стои Той на балкона там все още, 
от зли очи обстрелван, но всемощен, 
висок и светъл, тих и мълчалив, 
спокоен и божествено красив!
В очите Му събрана е тъгата 
на всичките нещастни по земята!
Как може да се иска кръстна смърт 
за Този, що в доброто тъй е твърд!... 
Така сред гмежа мисли си Варава-
"Но спрете вие там със клеветите!"-
разбойникът говори възмутен:-
"Пред тоз Мълчалник как не замълчите, 
а хулите Учителя свещен!
И още биете Го със плесници 
и по гърба бичувате с камшици, 
що заслужаваме и вий, и аз?!
Той взе ги върху Себе Си от нас!
Не виждате ли: ние сме виновни!
И вместо да хвърчат стрели отровни 
по нас, отправят се по Него те!...
Прости, прости ни! Грешни сме. 
Христе Варава стене, гледа към Иисуса
и пада сред тълпата във покруса.
Около него викат: "Той е луд!"
А други пък пробиват си със труд 
да видят изумелия Варава.
И суматоха всякъде настава...
Уплашен от метеж, обзет от скръб, 
Пилат присъжда смърт!...
Със кръст на гръб,
предаден на сганта, върви Христос
по камъните остри кротък, бос.
О, тоя път, извеждащ из живота 
навън към ужасите на Голгота!...
Варава тръгва, жаден да отиде 
със всички други, края за да види...
* * *
На Лобното место стърчат три кръста. 
Един сред тях сияй в тъмата гъста.
От него сипят се лъчи и мълнии.
Гърдите на Варава с гняв са пълни.
Той стиска камък. Иска да убива 
убийците на Праведника дивен!
Но чува глас: "Прости им, Отче Мой!
Не знаят те, що вършат в гнева свой!" 
Дълбоко поразен от туй, Варава
от кръстовете се отдалечава.
Убит от мъка, пада недалеч 
и шепне в отчаянье сетня реч:
"О, по-добре да бях и аз умрял!
Как да живея в тоз свят полудял, 
светците що избива без вина, 
и пуска грешници на свобода!"
Но що е туй?... Отде са тез лъчи?
И кой го гледа с обич във очи?

Ах, туй е пак Иисус, на кръста там! 
Варава е пред кръста съвсем сам...
Но сякаш сам не е, а целий свят, 
потънал в грехове, живеещ в ад, 
сега се е събрал и със Варава 
последната Христова реч долавя:
От тая реч, тъй тиха и приятна 
се лей неземна мъдрост благодатна.
Тя всеки приласкава и зове, 
троши вериги, махва грехове:

"На кръста Аз умрях за теб, Варава, 
за всички грешни като теб в света!
А ти...живей за Мене! И тогава 
щастлив ще бъдеше с Мен във вечността!"

19.02.1971г.

Няма коментари:

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро