архимандрит Серафим
Във Назарет, на края на градеца,
една къщурка дреме сам-сама.
Пред нея тази утрина ветреца
разпръсна рано нощната тъма.
Прозорците осъмнаха в позлата.
Усмихнаха се сини небеса.
И слънцето изгряваше в тревата
и в хилядите капчици роса.
Сред грейналата тишина във тоя
дом скромен - на мълчанието храм-
се молеше на утрото в покоя
една девица чудна - Мариям.
По-хубава бе тя и от луната
сред хилядите трепкащи звезди.
Тя беше сякаш ангел на земята
и чувства святи криеше в гърди.
Пред нея бе разгънат древен свитък.
Четеше тя на Бога мъдростта
и чувстваше ума човешки плитък
да вникне в разума на вечността.
Очите ѝ се бяха тъкмо спрели
със трепета на вечните звезди
над предсказания далечни, смели-
как от Девица Бог ще се роди.
Тя чудеше се как това ще стане!
Коя ще е щастливата оназ,
която своя Бог в ръце ще хване
и ще му пее с нежен майчин глас!
И ту отправяше очи нагоре,
ту свеждаше замислено чело,
ту губеше се някъде в простора
на туй, което в древност е било.
И пак към Бога дигаше ума си,
с ръце подпряла нежната глава.
И пак се връщаше със мисълта си
към древните пророчески слова.
В миг мъничката стая се изпълни
с ухание и мека светлина.
Изгрялото ли слънце я напълни
със толкова лъчи и топлина?
Додето Мариям се осъзнае,
пред нея се изправи ангел свят.
Държеше той в ръцете цвят от рая,
на устните му трепкаше привет.
Той рече. "Радвай се, о Благодатна,
по-светла и от светлата зора,
по-чиста от лазура в утрин златна,
по-девствена от девствена гора!
Радвай се ти, напъпила ясмина,
благословена в многото жени,
уханна като цъфнал крин в градина
и преизпълнена със добрини!
Аз влязох тихо в тихата ти стая
по Божа заповед със блага вест!
Със теб е Господ Бог! Със теб е рая,
и ти ще се сродиш с небето днес!"
Девицата стоеше изумена:
Нечаканият поздрав я смути.
Душата ѝ бе сякаш раздвоена,
боязън лека взе да я гнети.
Но ангелът ѝ рече: "Не плаши се,
богоизбрана Дево Мариям!
Сега ти мислиш може би, как скри се
в змията нявга сатаната сам!"
"Туй мисля - тя призна. Врагът към Ева
отправи прелъстителни слова
и тъй погуби тая първа дева
и колко грях роди се след това!"
"Но с теб сега не тъмен изкусител
говори! Аз съм Ангел Гавриил,
при теб от Бога пратен благ вестител,
в духа си тайна светла спотаил.
Чрез първата жена беда велика
покри със сълзи цялата земя.
Чрез теб за всички радост ще изблика,
и Бог ще смаже древната змия!"
Със своето девическо смирение
у Бога ти намери благодат.
Ти ще родиш човешкото спасение-
Иисуса, кроткия Учител свят.
Ще бъде беден Той и тих, и скромен,
но ще запали хиляди слънца!
Макар от злите пъден и бездомен,
Той дом ще найде в тихите сърца.
Велик ще бъде Той, безкрайно славен!
Син на Всевишния ще се зове.
И Нему никой няма да е равен
в редицата на всички векове!
Ще слезе до смирените Той ниско.
Ще бъде на митарите другар.
Ще се сроди със грешните от близко
и в тях на Бога ще гради олтар!
И ще раздава милости безкрайни,
защото Сам престол ще наследи,
и ще царува във сърца незнайни,
додето трепкат вечните звезди!!!"
Заслушана Девицата мълчеше.
Тъй нежно галеше я тая реч!
Възторгът във душата ѝ растеше.
Страхът ѝ пък отстъпил бе далеч.
Какъв пресветъл жребий бе ѝ съден!
Но лек въпрос смути я изведнъж.
И рече тя: "Кажи, туй как ще бъде,
когато аз не зная що е мъж?
Във храма аз прекарах свойто детство
и себе си на Бога посветих.
Аз искам да запазя свойто девство
и да съм верна на обета тих!"
Със обич светла Ангелът ѝ рече:
"Не бой се, свята дево Мариям!
Премъдрият и туй решил е вече-
ще бъдеш ти пречиста като храм!
Светият Дух ще слезе върху тебе:
Всевишна Сила ще те осени.
Не тъй ли ражда се и плодът хлебен
из нивите във слънчевите дни?
Чрез теб ще дойде Хлябът на живота,
че виж какъв за правдата е глад!
И Той ще се разчупи на Голгота,
та огладнелия да храни свят.
Синът на Бога, Който в небесата
е слънчев огън - чист, непостижим,
ще слезе в твоята утроба свята
да се роди като Човешки Син!
И Ти ще бъдеш Майката лъчиста
на своя жив Създател, Цар и Бог
и пак ще си останеш Дева чиста
по думите на древния пророк.
О, послужи на тайната велика-
да слезе Бог чрез тебе във света!
Помни, че мощ непобедима блика
от всяка реч на Божиите уста!
Тогава Мариям смирено рече
на Ангела с наведена глава:
"Рабиня съм на Господа всевечен.
Да бъде според твоите слова!"
И стана чудо! В миг се сляха
небесни песни с ангелската вест.
Дървета, птички и цветя запяха:
"Синът на Бога въплоти се днес!"
Във Назарет, на края на градеца,
една къщурка дреме сам-сама.
Пред нея тази утрина ветреца
разпръсна рано нощната тъма.
Прозорците осъмнаха в позлата.
Усмихнаха се сини небеса.
И слънцето изгряваше в тревата
и в хилядите капчици роса.
Сред грейналата тишина във тоя
дом скромен - на мълчанието храм-
се молеше на утрото в покоя
една девица чудна - Мариям.
По-хубава бе тя и от луната
сред хилядите трепкащи звезди.
Тя беше сякаш ангел на земята
и чувства святи криеше в гърди.
Пред нея бе разгънат древен свитък.
Четеше тя на Бога мъдростта
и чувстваше ума човешки плитък
да вникне в разума на вечността.
Очите ѝ се бяха тъкмо спрели
със трепета на вечните звезди
над предсказания далечни, смели-
как от Девица Бог ще се роди.
Тя чудеше се как това ще стане!
Коя ще е щастливата оназ,
която своя Бог в ръце ще хване
и ще му пее с нежен майчин глас!
И ту отправяше очи нагоре,
ту свеждаше замислено чело,
ту губеше се някъде в простора
на туй, което в древност е било.
И пак към Бога дигаше ума си,
с ръце подпряла нежната глава.
И пак се връщаше със мисълта си
към древните пророчески слова.
В миг мъничката стая се изпълни
с ухание и мека светлина.
Изгрялото ли слънце я напълни
със толкова лъчи и топлина?
Додето Мариям се осъзнае,
пред нея се изправи ангел свят.
Държеше той в ръцете цвят от рая,
на устните му трепкаше привет.
Той рече. "Радвай се, о Благодатна,
по-светла и от светлата зора,
по-чиста от лазура в утрин златна,
по-девствена от девствена гора!
Радвай се ти, напъпила ясмина,
благословена в многото жени,
уханна като цъфнал крин в градина
и преизпълнена със добрини!
Аз влязох тихо в тихата ти стая
по Божа заповед със блага вест!
Със теб е Господ Бог! Със теб е рая,
и ти ще се сродиш с небето днес!"
Девицата стоеше изумена:
Нечаканият поздрав я смути.
Душата ѝ бе сякаш раздвоена,
боязън лека взе да я гнети.
Но ангелът ѝ рече: "Не плаши се,
богоизбрана Дево Мариям!
Сега ти мислиш може би, как скри се
в змията нявга сатаната сам!"
"Туй мисля - тя призна. Врагът към Ева
отправи прелъстителни слова
и тъй погуби тая първа дева
и колко грях роди се след това!"
"Но с теб сега не тъмен изкусител
говори! Аз съм Ангел Гавриил,
при теб от Бога пратен благ вестител,
в духа си тайна светла спотаил.
Чрез първата жена беда велика
покри със сълзи цялата земя.
Чрез теб за всички радост ще изблика,
и Бог ще смаже древната змия!"
Със своето девическо смирение
у Бога ти намери благодат.
Ти ще родиш човешкото спасение-
Иисуса, кроткия Учител свят.
Ще бъде беден Той и тих, и скромен,
но ще запали хиляди слънца!
Макар от злите пъден и бездомен,
Той дом ще найде в тихите сърца.
Велик ще бъде Той, безкрайно славен!
Син на Всевишния ще се зове.
И Нему никой няма да е равен
в редицата на всички векове!
Ще слезе до смирените Той ниско.
Ще бъде на митарите другар.
Ще се сроди със грешните от близко
и в тях на Бога ще гради олтар!
И ще раздава милости безкрайни,
защото Сам престол ще наследи,
и ще царува във сърца незнайни,
додето трепкат вечните звезди!!!"
Заслушана Девицата мълчеше.
Тъй нежно галеше я тая реч!
Възторгът във душата ѝ растеше.
Страхът ѝ пък отстъпил бе далеч.
Какъв пресветъл жребий бе ѝ съден!
Но лек въпрос смути я изведнъж.
И рече тя: "Кажи, туй как ще бъде,
когато аз не зная що е мъж?
Във храма аз прекарах свойто детство
и себе си на Бога посветих.
Аз искам да запазя свойто девство
и да съм верна на обета тих!"
Със обич светла Ангелът ѝ рече:
"Не бой се, свята дево Мариям!
Премъдрият и туй решил е вече-
ще бъдеш ти пречиста като храм!
Светият Дух ще слезе върху тебе:
Всевишна Сила ще те осени.
Не тъй ли ражда се и плодът хлебен
из нивите във слънчевите дни?
Чрез теб ще дойде Хлябът на живота,
че виж какъв за правдата е глад!
И Той ще се разчупи на Голгота,
та огладнелия да храни свят.
Синът на Бога, Който в небесата
е слънчев огън - чист, непостижим,
ще слезе в твоята утроба свята
да се роди като Човешки Син!
И Ти ще бъдеш Майката лъчиста
на своя жив Създател, Цар и Бог
и пак ще си останеш Дева чиста
по думите на древния пророк.
О, послужи на тайната велика-
да слезе Бог чрез тебе във света!
Помни, че мощ непобедима блика
от всяка реч на Божиите уста!
Тогава Мариям смирено рече
на Ангела с наведена глава:
"Рабиня съм на Господа всевечен.
Да бъде според твоите слова!"
И стана чудо! В миг се сляха
небесни песни с ангелската вест.
Дървета, птички и цветя запяха:
"Синът на Бога въплоти се днес!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар