Свещеникът

Свещеникът обичаше морето, обичаше шума от вълните, пясъчния бряг по който можеше с часове да върви и да размишлява. Той беше добър човек и като млад мечтаеше да стане свещеник, но нямаше и представа колко е трудно това. Често мислеше за отговорността, която носи за душите на хората, колко е голяма тя...  На лекарите са поверени човешките тела, които са смъртни, а на свещениците са поверени човешките души, които са безсмъртни. Това е най-тежката професия, да отговаряш за душите на хората. Лекарят лекува телата на хората. Неговата отговорност се ограничава само до здравето на телата ни, но те са смъртни и рано или късно отиват в пръстта и там остават. Докато свещеникът лекува душите на хората, които са безсмъртни и тяхното битие продължава и след смъртта. Колко е тежко и отговорно да знаеш, че отговаряш за нещо, което е безсмъртно и вечно! Такъв човек трябва да е близо до Бога и в постоянен молитвен разговор с Него, защото той е посредник между Бог и човек. Не може да си посредник, а да нямаш връзка с едната страна, да нямаш постоянна връзка с Бог, който те е упълномощил и ти е дал благодат с която да помагаш на хората да се обърнат към Него и да спасят душите си. Мислейки  за тази голяма отговорност, която лежи върху плещите му, свещеникът често униваше. В такива моменти изкушенията ставаха непоносими и го караха да се отчайва. Борбата му се струваше непосилна, защото тя на първо място беше борба със собствените пороци и недостатъци. Той си мислеше как може да напътства хората, като още не може да победи собствените си пороци. Той се виждаше недостоен за такава благодатна служба на Бога. При всеки възможен случай укоряваше себе си не само вътрешно, но и гласно пред хората. Колко е трудно да победиш волята си, желанията си, тялото си! Тази победа ти се струва невъзможна и нереална!
Но тази победа не може да стане реална без помощта на Бог. Именно Бог помага и превръща всичко невъзможно във възможно! Нужно е човек да вярва и търси Неговата помощ! Нему да се надява и уповава!  Вярата обаче без дела е мъртва вяра. Човек не поведе ли борба със себе си и не покаже ли че е загърбил греха не може да очаква помощ от Бог.
Така свещеникът разбра, че силната вяра и упование в Бог е единствената сила, която ще му помогне по тежкия и стръмен път към спасението на неговата душа и душите на поверените му души. И както пастирът се стреми да преведе стадото си до безопасно място и да го предпази от вълците така и той с Божия помощ трябва да преведе повереното му от Бог стадо до Божията кошара, където са всички Божии овци, а именно до Царството Небесно.
Грета Бабулкова
Разказите на морето

Няма коментари:

Подкрепа с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро