ЕМИГРАНТЪТ

На брега стоеше замислен мъж на средна възраст. По лицето му играеше усмивка, защото в спомените му изплуваха детските години. Колко безгрижни бяха те! Детството му беше протекло в тези години когато все още в България цареше тоталитарният режим. Нямаше компютри, мобилни телефони и кабелна телевизия, имаше само безконечни игри навън. Приятелите бяха реални, а не виртуални. Тогава обаче не можеше свободно да се ходи в чужбина. Всички бяха уж равни, но някои можеха да купуват с долари от кореком, а други не. Трябваше да имаш връзки навсякъде, дори в магазина, за да си купиш нещо дефицитно. А сега, когато може да си позволи всичко пак не е щастлив... Изведнъж лицето на мъжа стана сериозно и очите му се навлажниха. Ето, от шест години беше емигрант в чужда страна, отскоро и семейството му беше вече при него. Получаваше добра заплата и не му липсваха материални средства, но все пак не можеше да свикне с чуждата страна. Тъжно му беше и за родителите, които ако не им пращаше пари, нямаше да могат да живеят нормално с малките си пенсии. Те бяха възрастни и често боледуваха, а нямаха пари за лекарства. Чуваше се почти всеки ден с тях по скайпа, но това още повече засилваше притесненията му. 

Миналата година си идва в България и направо остана потресен. Все повече възрастни хора бъркаха в контейнерите с боклук и търсеха храна. Колко ли трябва да си гладен, за да сториш това!

Единствено вярата му в Бог го укрепяваше и даваше сили да продължи. В чуждата държава имаше чувството, че не само е далеко от родината си, но и от Бога. Там мислеше повече за материалното, отколкото за духовното. 

А може би Бог допусна такава съдба за народа неслучайно. Нали Той наказва този, когото обича! Вразумява ни чрез страданията и мизерията, защото само тогава човек се обръща към духовното, към Бога. Такива мисли се въртяха в главата на замисления мъж...  

Пътят на спасението е труден и претърпим ли докрай трудностите, ще бъдем спасени, защото "Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22)."

Грета Бабулкова