Отскоро на брега идваше един лекар,
професор по медицина. Лицето му беше тъжно и очите му гледаха в далечината,
като че ли чакаха опрощение. Той беше много известен лекар, но
изведнъж остави всичко и заживя в малката си крайморска къща. Съвестта му го
изобличаваше безпощадно и душата му не
можеше да намери покой. Той беше добър човек, но гордостта и парите го
съсипаха.
Преди години, докато работеше в
малкото градче беше съвсем друг човек. Помагаше и лекуваше хората понякога и
без пари, просто от съчувствие. Беше милосърден към страдащите и често им
помагаше. Всички хора го познаваха и бяха му благодарни. Сега, като се
замислеше тези години бяха най-хубавите в живота му, въпреки че живееше в една
малка къщичка и нямаше достатъчно пари.
Но ето, че
го поканиха в столицата да практикува и му дадоха голям апартамент и голяма
заплата. Лекарят направи голяма кариера, стана професор и гордостта и алчността
заседнаха в сърцето му. Когато идваше при него човек за преглед той дори не го
поглеждаше. За него не беше важен болния, а това как да източи повече
пари чрез него. И колкото повече пари печелеше толкова повече му се искаше да
има. Живееше в охолство и не му стигаше само едно жилище, а искаше и в чужбина
да има имоти. Парите за него бяха фикс идея и смяташе, че щом човек иска да се
консултира с професор трябва и пари да има. Понякога бедни хора му се молеха да
се съжали над тях и да ги прегледа без пари, но той не им обръщаше внимание.
Сърцето му беше като че ли от лед и нищо не можеше да го разтопи.
Така минаха
години, но Бог реши да вразуми гордия професор. При една операция той прояви
невнимание и човекът умря по негова грешка. Започнаха дела срещу него и
обвинения. Тогава лекарят разбра, че всъщност Бог го вразумява и иска от него
разкаяние. Един ден просто не отиде на работа. Душата му го
теглеше към малкото градче и към спомените. По пътя имаше малко манастирче, в
което много обичаше да се отбива преди. Спря до манастирската врата и тихо я
открехна. Наоколо нямаше никой. Той се запъти към църквата и влезе вътре. Очите
му се напълниха със сълзи. Душата му
жадуваше опрощение, а съвестта му безмилостно го изобличаваше.
Грета Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар