ЧУДО

по истински случай

/посвещавам на татко и на баба/

Беше неделя, на брега стояха майка със своя син. Чувах разговора им. Детето каза: „Мамо, знаеш ли днес в храма едно бяло гълъбче кацаше, ту на моето рамо, ту на рамото на свещеника. Беше толкова хубаво, нали по-често ще ме водиш там?” Майката кимна утвърдително и се усмихна. Тя не беше вярваща жена, но всяка неделя по традиция семейството на мъжа ѝ ходеше на църква. Малкото детенце беше толкова красиво, като ангелче. Баба му често му разказваше за Бог и му четеше от Библията.

Бяха почнали Великденските пости. Свекървата готвеше постно, но снахата не спазваше постите и често се случваше на масата да има постно и непостно ядене. Веднъж, както бяха на масата и се канеха да ядат детето каза: ”Мамо, моля те сипи ми от на баба яденето, защото във вашето има червеи и буболечки.” Майката с недоумение погледна мъжа си и се замисли- ”Дали не беше така, защото тяхното ядене не беше постно? Може би детето вижда това, което ние не можем да видим.”

Тази мисъл се загнезди дълбоко в ума ѝ и не я оставаше намира. Веднъж щяха да ходят на забава и майката дълго се контеше пред огледалото. Решеше косата си и червеше устните си. Детето стоеше близо до нея и я гледаше. Внезапно промълви: ”Мамо, ако знаеш каква змия те ближе по устните никога повече няма да си слагаш това.” Майката остави червилото и погледна детето си и промълви: „Наистина ли виждаш всичко това? О, аз грешната съм за окайване Господи, прости ми!”

От този ден нататък майката коренно се промени. Захвърли хубавите си тоалети и красиви шапки и започна да се облича скромно. Единствената грижа на майката беше как да помогне на ближните си. Семейството отделяше от средствата си и помагаше на църкви и манастири. Най-добрите приятелки и събеседнички ѝ станаха монахините от близкия манастир с които тя се молеше заедно. Къщата на семейството се превърна в Аврамов дом, винаги отворена за расоносци и бедни хора. И може би, защото бяха подготвени за вечния живот Бог прибра душите им в една и съща година.  

Момчето рано загуби своите родители, но спечели молитствователи на небето.

Грета Бабулкова