ЗА САМОМНЕНИЕТО И ГОРДОСТТА

Най-големият грях определено е гордостта. Горделивият човек се обявява за Бог подобно на Денница, който отпада и става княз на злобата.

Каквито и добродетели да притежава горделивия човек не може да се спаси, защото гордостта поразява като проказа всичко добро. Не случайно тази страст се корени и при много подвижници и монаси. Трябва с всички сили да се стараем да унищожаваме гордостта в себе си още когато видим и най-малки наченки, защото после става много трудно. Горделивият и тщеславен човек до такава степен се самозалъгва, че трудно може да осъзнае, че това е порок. Всички ние се самозалъгваме, че виждаме гордостта в себе си и се борим с нея, а същевременно всеки един момент тя ни изобличава, като се проявява в една или друга наша постъпка. Самомнението е една от нишките, които пуска гордостта за да ни оплете в паяжината си. Много хора си мислят, че като са чели много и са завършили Богословие, Психология или Философия могат по най-безпогрешен начин да преценят хората, да им дадат съвет и да им помогнат в духовен аспект. Но примерът, живият пример как един човек се смирява и търпи всичко учи най-добре. Няма полза от приказки, а от дела. Делата са тези, които могат да обърнат човек към вярата. За съжаление ние трудно го разбираме. Кога ще се откажем от нашите самомнения! В смирението няма мнение има подчинение на волята на другия. Днес ще имаме мнение за нещо по безобидно, утре ще имаме мнение за свещениците, после ще почнем да даваме мнение за владиците, а по-нататък ще започнем да даваме мнение и за Господ и св. Богородица и ще направим може би нова ерес или ще се отречем от вярата.

Ето колко е опасно самомнението, тщеславието, гордостта!

И така нека изгоним от нас всякакви мнения, възгледи, нека не обмисляме и самоанализираме всичко, а с цялата си същност се смирим и кажем:

-Господи, ние сме едно нищо, а делата ни без Теб са празни. Дай ни смирение, защото то е най-прекият път до спасението.