ЗА СМЪРТТА

Какво е смъртта? Тя е една врата през която минаваме в друг свят, неизвестен за нас... Знаем, че само нашето тяло е смъртно. Бог го създава от пръст и отива в пръстта. Но нашата душа е безсмъртна, тя е носител на вечността и ни доближава до Бог. Тя е именно Неговото дихание, което Той ни е вдъхнал при сътворението. При смъртта душата излиза от тялото и се отправя в невидимия свят-светът на духовете, който е разделен на добър и лош, както знаем от Светото Писание. Добрият е на ангелите, които са божии служители, а злият е на поднебесните духове на злобата-бесовете, служители на техния княз-дявола. Бог е създал хората свободни, тяхната душа сама избира доброто или лошото. Ако изберем доброто във видимия-земен живот значи сме избрали и доброто в невидимия-небесен живот. Когато изберем доброто обаче дявола и неговите слуги бесовете ни завиждат и се мъчат по всякакъв начин да ни притеснят и откажат от добрите ни намерения. Затова земният ни живот няма да е лесен, но затова пък ако претърпим мъжествено всичко Господ ще ни удостои с награда в невидимия небесен свят. Там ще бъде нашето утешение, по начин който само Бог знае. Но ако изберем злото в този земен свят, може би ще сме добре докато сме живи и ще се радваме на благополучие и всички земни радости, но Господ ще ни лиши от Небесните радости в невидимия свят, в който ще попаднем след смъртта си. Но кое е вечно? Тялото или душата? Естествено -душата. Така, че няма смисъл да се радва тялото ни тук на земята, защото е смъртно. Трябва да се радва душата, защото тя е безсмъртна, а тя може да се радва истински там на небето при своя Създател и само ако през земния си живот е благоугодила Господу. Тук на земята може само да предусетим тази радост поради връзката на душата с тялото. То я държи като в окови, тегли ни към земното, материалното и пречи на душата в устрема ѝ към Бога. Затова само хора, преборили се със своето тяло и успели да дадат превъзходство на душата си ние наричаме светии. Именно някои от тях, Господ е удостоил с нетленно тяло. Такива души, след смъртта на тялото, без пречки се устремяват към Господ. Ако обаче приживе душите ни са били пълни с пороци и не са се покаяли, след смъртта ще им е тежко, ще се измъчват за всичко сторено от тях, ще се измъчват и от факта, че са далеко от Бог, техният Създател. Те няма да имат нищо общо с Него и ще бъдат хвърлени в ада при духовете на злобата. Нека никога не ни сполетява тази участ, но всичко зависи от нас и нашата свободна воля. Дай Боже душите ни да пребъдват вечно със Своя Творец в Неговото Царство! Амин.