ЗА МЪЛЧАНИЕТО

Човек отговаря за всяка една дума пред Бог. Затова хората са казали- „мълчанието е злато”. То е повече и по-скъпо от злато, защото ни довежда до Царството Небесно! Мълчиш ли бъди сигурен, че няма да празнословиш, няма да осъдиш, няма да злословиш, няма да сквернословиш, няма да многословиш!

Както на човек му е нужно да обуздава плътта си, така му е нужно да обуздава езика си. Повечето грехове на т. нар. "православни християни", каквито сме ние са свързани с езика и приказването! Трябва да знаем, че от там идва най-голямото зло! За осъждащите, няма помилване. Щом осъдим и нас ще ни осъдят! Езикът човек трябва да го употребява само за славословия. Той ни е даден за да хвалим Господ, а ние за какво ли не друго го употребяваме.

Мълчанието е голям подвиг в днешното динамично време. Именно в мълчанието се крие съкровището дадено ни от Господ. Блажени Диодох казва следното:”Както в банята, ако често отваряме вратата, топлината бързо излиза, така и душата, ако иска често да говори, макар и добри неща да говори, изгубва съответната топлина през дверите на езика.”

Преди всичко ние като православни християни трябва да показваме и доказваме вярата си не на думи, а на дела! Не трябва да проповядваме това, което не е наш личен опит! Все едно да казваме: ”Върви пий от този извор с жива вода и ще бъдеш безсмъртен, а ти все още да не си го опитал. Та кой ще ти повярва! Хората вярват като видят с очите си всичко. Апостолите и Светите Отци са проповядвали и казвали всичко от опит, а ние само многословим, а от вътре сме празни, и хората чувстват това, и не ни вярват. Казваме на другите:”Искаш ли да ти покажа как се строи къща? А твоята да не можеш да построиш! Първо построй твоята, за да видиш дали можеш, тогава давай съвети на другите, как те да си я построят!

              Нека възлюбим мълчанието и потънем в неговите дебри!