Сещаме ли се да благодарим
за всичко с което Бог ни е дарил?
Със своята смърт, Той смъртта срази,
за да може човека да се спаси.
Живота си и ний да Му дарим.
Сърцето свое да Му подарим.
Душата си пред Него да разкрием.
С одежда бяла ний да я покрием.
И Божията воля ще познаем.
В скърби и страдания ще знаем,
че Бог чрез тях ни вразумява
и за добро ни Той наказва.
Забравяме ли да се молим,
С Господ ние да говорим,
не ще ни дава Той искра
на радост в нашите сърца.
Но вярваме ли от сърце,
и Нему ли се уповаваме,
ще ни дари Бог с търпение,
което води до спасение!
Автор: Грета Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар