«Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.»
Целта на нашия живот е да придобием Царството Божие, вечния живот. Нашите души са безсмъртни и жадуват за безсмъртието. Същността на човека е неговата душа. Всичко, което определя човека се крие там. Тялото е само обвивка на душата. Когато напуснем материалния, земния свят ние ще живеем чрез душите си в нематериалния свят. Който не вярва в живота след смъртта, значи не вярва в Господ. Нашата православна вяра се крепи имено на вярата във възкресението, на вярата в живота след смъртта. Затова душата е най-ценното нещо, което притежава човек, най-голямото му богатство. Само душата остава след смъртта на човека, нищо друго не може да се пренесе в нематериалния свят. Имено затова човек би трябвало да се грижи не толкова за тялото, а най-вече за своята душа. Да я държи чиста от грехове и да я обкичва с добродетели. Бог помага на хората, които желаят да придобият чиста и свята душа. Както желязото се кове в огън, така и нашите души Господ очиства чрез скърби и страдания.
Трудно е да опазим това наше съкровище, това наше богатство сред морето от съблазни и изкушения. Във всеки един момент ние трябва да сме будни и със запалени светилници да чакаме Жениха да дойде, както е казано в Евангелието.
Нека нашите души бъдат като агънца кротки, събрани в кошарата на Св.Църква. И нека Вълкът/Князът на света/ никога да не ги открадне и погуби!
Господи, помогни ни да опазим докрай нашите души, за да могат те да се упокоят в Царството Небесно. Амин
Няма коментари:
Публикуване на коментар