ЗА ВЪЗДЪРЖАНИЕТО И САМОУГАЖДАНЕТО

Самоугаждането е един от лошите навици на човека и той се старае във всичко да си угоди, за да му е добре телесно. А докъде води това? Естествено до вреда за душата му. Човек как ли не угажда на плътта си - яде много и най-различни специалитети, пие какви ли не питиета, развлича се по най-различни начини /кино, театър, опера, телевизия/. Всеки иска да му е забавно и весело. Трябва да му се задоволи всеки един инстикт, включително и половия и то не само с един партньор, а какво ли още не? Безброй са фантазиите на човек в тази област.
Самоугаждащият се човек е весел, приятен за компания, дружелюбен, защото от нищо не се е лишил, няма борба в него, няма и стремеж към нещо друго освен забавлението и самоугаждането.
Затова обикновено, когато такъв човек премине към православен начин на живот се променя. Всеки може да забележи - става по-раздразнителен, недружелюбен, мрачен. Много хора, вече православни християни, казват: ”Аз преди бях по-добър, не се сърдех, не бях раздразнителен и т.н.” Когато започне борбата в човека, който е решил да тръгне по тесния път има много изкушения. Той се лишава от много неща, които угаждат на плътта, а тя привикнала с всеки каприз започва да се съпротивлява, дразни се, иска си своето. Така че човек, ако й угоди се успокоява, а ако не й угоди борбата е жестока и само с Божия помощ успява да я доведе до край. Затова е и този първоначален мрачен вид на всеки, който реши да се бори. Успее ли в борбата се променя и вида му. Благодатта Божия му дава спокойствие, мир, любов. Видът му става като на Божий угодник - сияен. Борбата обаче е трудна и не всеки успява, иначе всички бихме били светии. Важен е обаче стремежа към всичко, което е угодно Богу, а останалото е Божия воля. Бог преценява дали ще те направи победител или не!
Самоугаждане има и при праведни хора, които са загърбили света и всичко светско и то се състои в гордостта. Когато човек извършва подвиг, подвизава се, за да чуе похвала  или за да се покаже колко е свят, значи той си самоугажда. Всеки, който чуе похвала за себе си, му става драго и по този начин угажда на себе си.
Пресече ли този последен етап на самоугаждането, въздържи ли се от гордостта, човек наистина става Божий угодник.
Трудно е човек да върви по тесния път, който е обсипан с трудности и скърби, но за това пък има небесна награда, с която Господ удостоява потрудилите се. Този, който е тръгнал по широкия път, наградата му е тук на Земята, всичко с което той си самоугажда... 
Св. Исаак Сирин е казъл:”Не ти подобава да се радваш, когато живееш леко, а в скърби да си мрачен и да ги считаш чужди на Божиите пътища…… Божият път е ежедневен кръст. Никой не възлиза на небето, живеейки леко. А за широкия път знаеш къде свършва.”
  

Няма коментари:

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение

Описание Сума
Дарение BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Чрез PayPal в евро

Популярни публикации