ЗА БЛАГОДАРНОСТТА КЪМ БОГА

Човек разбира какво е преживял едва тогава, когато го загуби! Адам и Ева са разбрали какво райско блаженство са притежавали, едва когато Бог ги изгонва от Рая. Така и ние хората разбираме с какво Бог ни е дарил едва тогава, когато го изгубим. И точно тогава се сещаме, че не сме Му били благодарни за благата с които ни е дарявал. А колко много са те, та ние всичко дължим на нашия Господ Бог.

Божият промисъл понякога допуска да изгубим ценни за нас неща и хора, за да разберем и проумеем колко много ни е дал Господ даром и колко неблагодарни сме, когато всеки миг Го оскърбяваме със своите грехове. Ние трябва да сме благодарни не само за благата, с които Господ ни дарява, а и за трудностите и скърбите, които ни праща, защото те са спасителна сламчица  в морето от грехове и страсти, където ние потъваме. Вразумявайки се ние ще извикаме към Господ:

“Благодаря Ти Боже ,че ми изпрати тази скръб, защото много бяха моите беззакония и ето Ти ме вразумяваш заслужено! Ти наказваш този, когото обичаш, за да бъде жив и да възхваля Твоето име во веки!”

Затова многострадални Йов благодарил на Господ в страданията си, защото е осъзнал, че Божият промисъл е непостижим за нас - хората, че мъките го водят към живот вечен, който е най-голямото благо, с което Господ може да ни дари. Дано ние - грешните хора по-скоро разберем колко много дължим Господу и колко много скърби трябва да претърпим, за да Му се отблагодарим за всичко. За това, че е претърпял разпятие и смърт за да изкупи нашите грехове и продължава да ни търпи векове наред да Го разпъваме на кръста ежедневно, ежечасно, даже ежеминутно.

Нашият Създател милее за всяка душа и иска нейното спасение. Той не ще отхвърли нито един вопъл, нито една сълза на покаяние. Той ни мисли най-доброто, а именно иска да ни дари с изгубеното вечно блаженство. Затова и най-големите праведници и светии са живели в големи скърби и гонения. Това е “тесния път”, който води до живот вечен и единение с нашия Господ Иисус Христос. Няма друг път, който да ни доближи до Него. Човек се сеща за Бог именно в скърбите и болестите, тогава е и най-силна молитвата му.  Ако всичко ни е добре ние забравяме, ние започваме да грешим, затова и Господ справедливо ни вразумява чрез страданията.

Трябва да сме Му благодарни, че не ни оставя да тънем в греха, а ни подсеща да се покаем и да заживеем праведно. И като праведния старец от детската песничка да викаме: ”Слава Богу за всичко! Слава Богу в скръб и в радост!”