Йеромонах Серафим Роуз (1934–1982) често е наричан „съвестта на православието“ в Америка през XX век. Преди повече от четири десетилетия той изнася поредица от лекции, в които се опитва да разтълкува объркващите събития на съвременността през призмата на древното православно предание. За о. Серафим „знаменията на времето“ не са повод за любопитство, а спешен призив към духовна трезвеност. Ако трябва да размишляваме трезво върху православните учения за Последните времена, когато те наистина настъпят, не можем да намерим по-добър спътник в това начинание от отец Серафим Роуз, който – за разлика от много съвременници – приема пророчествата напълно сериозно, като винаги съпоставя тълкуването им със светлината на светоотеческото предание.
ЗАЩО ДА ИЗУЧАВАМЕ ЗНАМЕНИЯТА НА ВРЕМЕТО?
Темата на тази беседа е бдението за знаменията на времето. Преди всичко трябва да знаем какво се разбира под израза „знамения на времето“. Този израз идва директно от Евангелието, от думите на нашия Спасител в Матей 16:3. Христос казва на фарисеите и садукеите, които дошли при Него: "Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?" С други думи, Той им казва, че това няма нищо общо с науката или с познаването на нашето място в света, нито с каквото и да било от този род. Това е религиозен въпрос. Ние изучаваме знаменията на времето, за да можем да разпознаем Христос.
По времето на Христос фарисеите и садукеите не изучавали знаменията на времето, за да видят, че Христос е дошъл, че Синът Божий е вече на земята. Вече е имало знаци, които те е трябвало да разпознаят. Например в книгата на пророк Даниил в Стария Завет има пророчество за „седемдесетте седмици“ (години), което означава, че Месията трябва да дойде около 490 години след времето на Даниил. Онези юдеи, които четели книгите си много внимателно, знаели точно за какво става въпрос и около времето, когато Христос дошъл, те знаели, че е настъпил часът за Месията.
Но това е външен знак. По-важното е, че фарисеите и садукеите е трябвало да следят за вътрешните знамения. Ако сърцата им бяха в правилно отношение с Бога и ако не се опитваха просто да изпълняват външните предписания на закона, сърцата им щяха да откликнат и да познаят Бога в плът, когато Той дойде. И много от юдеите Го познаха — апостолите, учениците и много други.
Същият този пасаж в шестнадесета глава на Свети Матей говори по-нататък за знаменията. Нашият Господ казва на юдеите: „Лукав и прелюбодеен род търси личба, и личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона“. Събитията в Стария Завет съдържат предобрази (префигурации) на събитията в Новия Завет. Престоят на Йона за три дни в утробата на кита е бил предобраз на пребиваването на нашия Господ за три дни в гроба. И това знамение — знамението на Йона — бе дадено на хората от Христовото време.
Нашият Господ казва на фарисеите и садукеите, че един лукав и прелюбодеен род търси зрелищни събития — тоест огън, слизащ от небето, или прогонването на римляните, или ангели, които се явяват и изгонват чуждото римско управление, и подобни неща. Христос им казва, че такъв вид знамение няма да бъде дадено. Лукавият и прелюбодеен род търси това, но онези, които са чисти по сърце, търсят по-скоро нещо духовно. И единственото знамение, което им се дава, е знамението на Йона. Разбира се, величествено нещо е човек да бъде три дни в гроба и след това да възкръсне, бидейки Бог.
И така, от думите на нашия Спасител знаем, че не трябва да дебнем за зрелищни знаци, а по-скоро да гледаме навътре за духовни знамения. Също така трябва да наблюдаваме за онези неща, които според Писанието неизменно трябва да се случат.
ЗНАМЕНИЯТА, ДАДЕНИ НИ ОТ ХРИСТОС
Ние, православните християни, вече сме разпознали и приели знаменията на Първото пришествие на Христос. Самият факт, че сме православни християни, означава, че сме сторили това. Ние знаем какво означават тези знамения: например знамението на Йона, 490-те години на Даниил и много други неща, които нашият Господ изпълни. Нашите православни богослужения са изпълнени със старозаветни пророчества, които са се сбъднали с идването на Христос. Всичко това ние виждаме и разпознаваме – то ни изглежда ясно. Но сега трябва да следим за различен вид знамения, а именно – знаменията за Второто пришествие Христово. Цялото учение за Второто пришествие на Христос и знаците, които ще го предхождат, е изложено на няколко места в Евангелията, най-вече в двадесет и четвърта глава на Свети Матей. Свети Марк и Свети Лука също имат глави, посветени на това.
Тази глава от Свети Матей разказва как нашият Господ излязъл от храма и как Неговите ученици се приближили до Него, за да Му покажат храмовите сгради. Разбира се, в онези дни Храмът е бил центърът на богослужението. Всеки юдеин е трябвало да идва в Храма поне на Пасха, тъй като само там Бог е можел да бъде почитан по правилния начин.
Нашият Господ погледнал към Храма и казал на учениците Си: „Виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат“. Да кажеш на вярващ юдеин по онова време, че целият Храм ще бъде разрушен и че нищо няма да остане от него, е било равносилно на това да кажеш, че настъпва краят на света, защото Храмът е именно мястото, където се предполага, че трябва да се почита Бог. Как ще се покланяш на Бога, ако няма Храм? Така че тези думи на нашия Спасител накарали учениците да се замислят за края на света. Те веднага попитали: „Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?“ С други думи, те вече са знаели, че Той ще дойде отново и че това ще бъде свързано с края на света.
След това нашият Господ изброява цяла поредица от знамения, които трябва да се сбъднат, преди Той да дойде отново. Първо, Той казва: „Пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина“. Тоест ще се появят много лъжехристи. Това вече сме го виждали в цялата история на Църквата: онези, които са въставали срещу нея, онези, които са се представяли за Бог или за Христос.
Второ, в следващия стих Той казва: „Ще чувате боеве и вести за войни. Гледайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала това още не е краят“. Разбира се, от самия зародиш на християнската ера е имало войни и вести за войни, а в наше време – още повече. „Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове.“ Отново – войни, след това глад, земетресения. И Той казва: „Всичко това е начало на болки“.
Следва следващото знамение: гоненията. „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име.“ И така, първо имаме лъжехристи, после войни, вести за войни, глад, земетресения, гонения – а след това и едно много важно за нашето време знамение, засягащо охлаждането на любовта: „И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“. Това е най-смъртоносното от всички знамения, защото отличителният белег на християните, както ни казва св. Йоан Богослов, е, че имат любов помежду си. Когато тази любов изстине, това означава, че дори християните започват да губят християнството.
След това идва друго знамение в следващия стих на двадесет и четвърта глава: „И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“. Това знамение – Евангелието да бъде проповядвано на всички народи – виждаме около нас сега. Самото Евангелие се издава на стотици езици за почти всички племена на земята, а православното християнство се проповядва в почти всяка страна по света. В Африка има големи мисии: в Уганда, Кения, Танзания, Конго и се разпространяват отвъд тях.
Следва едно по-трудно място: нашият Господ говори за мерзостта на запустението, за която е казал пророк Даниил. „Кога, прочее, видите да стои на свето място ‘мерзостта на запустението’, за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира)“. Тоест, вие трябва да разберете това от нещо друго. Това е още едно знамение. То е свързано, разбира се, с Йерусалимския храм и с някакъв вид негово оскверняване.
След това, в двадесет и първи стих, е дадено знамението за голямата скръб: „Защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била от начало свят досега, и няма да бъде“. Това означава, че това ще бъде най-тежкото и трудно време на страдания в цялата история на света. Можете да четете исторически книги и да видите, че в световната история е имало много периоди на големи страдания. Ако четете за това, което се е случило с юдеите, когато Йерусалим е бил превзет след смъртта на Христос, ще откриете, че тогавашните страдания са били ненадминати. На други места е имало почти толкова големи страдания. И все пак, голямата скръб в самия край ще бъде много по-лоша. Разбира се, тя ще бъде повсеместна и ще засегне всекиго, а не само един народ, и ще има изключително поразяващ характер. Тя ще бъде наречена „такава скръб, каквато светът не е виждал“.
Веднага след това време започва да се случва нещо още по-страшно. Стих 29 гласи: „И веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се разклатят“. Подобно събитие, разбира се, никога не се е случвало преди и това очевидно се отнася за времето точно в края на света, когато цялото творение се подготвя да бъде унищожено, за да бъде преобразено.
„И накрая, следващият стих: „Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човешки“ – това означава, че на небето ще се появи знамението на Кръста. „И тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човешки да иде на небесните облаци със сила и слава голяма“. Тоест, самото пришествие на Христос ще бъде в небесата със знамението на Кръста – и това е самият край на всичко.
След като казва всичко това за знаците на края, нашият Господ дава една последна заповед, казвайки: „И тъй, бъдете будни, понеже не знаете в кой час ще дойде вашият Господ... Затова бъдете и вие готови, понеже в който час не мислите, ще дойде Син Човешки“.
Всичко това се намира в двадесет и четвърта глава на Евангелието от Матей. Но за всеки, който не е добре запознат с Писанието и трудовете на Светите Отци, тези думи повдигат повече въпроси, отколкото решават. Трябва да разберем какъв е смисълът на всички тези пророчества. Как можем да разберем кога те действително се изпълняват? И как да избегнем лъжливите тълкувания?
Защото има много лъжехристи, лъжепророци, фалшиви пророчества и погрешни тълкувания. Как можем да разберем кое е истинското тълкувание и кои са истинските знамения на времето? Ако се огледате и отидете в която и да е религиозна книжарница, ще видите цели рафтове с коментари върху Книга Откровение (Апокалипсиса) – книги с интерпретации за наближаващия край на света. Всъщност много християни, които не са православни, имат много отчетливото усещане, че това са последните времена, но всички те дават тълкувания, основани на собствените им мнения.“
Основата за разбиране на знаменията
Първото нещо, което трябва да притежаваме, за да имаме истинското тълкувание на знаменията на времето, е това, което можем да наречем базово православно знание. Тоест: познаване на Светото Писание – както на Стария, така и на Новия завет (и то не просто според това как ни се струва на нас, а според начина, по който Църквата го е тълкувала); познаване на писанията на Светите Отци; познаване на църковната история; и осъзнаване на различните видове ереси и заблуди, които са атакували истинното църковно разбиране на догматите, и особено на последните времена. Ако нямаме основа в тези източници, ще се окажем объркани и неподготвени. Точно това ни казва нашият Господ: да бъдем будни, да бъдем готови. Ако нямаме това основно знание, няма да сме подготвени и ще изтълкуваме погрешно знаменията на времето.
Преди няколко години на английски език беше отпечатана книга, която се превърна в невероятен бестселър за религиозна литература. В Америка тя беше продадена в над десет милиона екземпляра. Нарича се „The Late Great Planet Earth“ („Бившата велика планета Земя“) от Хал Линдзи, протестант евангелист от Тексас. В един доста повърхностен стил той излага своето тълкувание на знаменията на времето. Той вярва, че сега живеем в последните времена. Вярва, че навсякъде около нас се изпълняват тези знамения, за които е говорил нашият Господ. Ако прочетете тази книга, ще откриете, че понякога той улавя нещо повече или по-малко правилно според нашето православно разбиране, друг път е напълно встрани, а понякога е частично прав и частично в грешка. Сякаш просто гадае, защото чете Писанието според собственото си разбиране. Той няма базово православно християнско знание, няма основа в истинското познание на Писанията и Светите Отци.
Следователно, ако четете тази книга сериозно, ще откриете, че се обърквате много. Вече не знаете на какво да вярвате. Той говори например за „хилядолетие“, което уж трябва да настъпи преди края на света. Говори за „грабването“ (the rapture) – когато християните уж ще бъдат възнесени на небесата преди края на света и оттам ще наблюдават как хората долу страдат. Говори за изграждането на Храма в Йерусалим като за нещо добро, сякаш това е подготовка за пришествието на Христос.
Ако четете такива книги (а има много други подобни; тази просто стана бестселър, защото авторът улови въображението на хората в определен момент) и ако ги приемате за чиста монета, ще откриете, че вместо да разпознаете Христос – което е единствената причина да разбираме знаменията на времето – вие всъщност ще приемете Антихриста.
Вземете за пример самия въпрос за Храма в Йерусалим. Вярно е, според православните пророчества, че Храмът в Йерусалим ще бъде възстановен. Ако погледнете хора като Хал Линдзи или дори фундаменталиста Карл Макинтайър, те също говорят за изграждането на Храма, но говорят за това така, сякаш го строим, за да може Христос да се завърне и да царува над света в продължение на хиляда години.
Това, за което те говорят, всъщност е идването на Антихриста. „Хилядолетието“, според протестантското тълкувание – като специално хилядогодишно царуване в края на света – всъщност е царуването на Антихриста. В историята вече е имало хора, които са се издигали и са провъзгласявали свое „хилядолетно царство“, което ще продължи до края на света. Последният такъв беше Адолф Хитлер. Това се основава на същата хилиастична идея: тоест, тълкуване на хилядолетието в светски, земен смисъл.
Действителните „хиляда години“ от Апокалипсиса са животът в Църквата сега – това е животът на Благодатта; и всеки, който го живее, вижда, че в сравнение с хората отвън, това наистина е „небе на земята“. Но това не е краят. Това е нашата подготовка за истинското Божие Царство, което няма край.
Сега са достъпни много книги с базово православно знание. Тези, които сериозно се вълнуват от изучаването на знаменията на времето, първо трябва да бъдат много добре запознати с някои от тези книги; те трябва да ги четат, да ги изучават сериозно и да ги приемат като ежедневна духовна храна.
Най-добрите книги за четене не са нечии лични тълкувания на Откровението (Книга Апокалипсис), тъй като в момента на английски език всъщност няма истинско православно тълкувание на тази книга [виж „Коментар върху Апокалипсиса“ от архиепископ Аверкий (Таушев), публикуван след изнасянето на тази беседа — бел. ред.].
Ето превода на следващата част от текста, в която се изброяват основните източници за православно духовно просвещение:
Най-добрите книги са основните духовни учебници. На първо място, това са базисните текстове на православните догмати – различните катехизиси. Един от най-добрите е трудът от VIII век на св. Йоан Дамаскин „Точно изложение на православната вяра“, който преминава през целия катехизис. Още по-ранен труд са „Огласителни поучения“ на св. Кирил Йерусалимски – лекции, подготвени за хора, на които им предстои кръщение, разясняващи целия Символ на вярата и това какво вярва Църквата. Има много подобни катехизиси както от древни, така и от по-нови времена. От по-близкото минало разполагаме с руските катехизиси на митрополитите Платон и Филарет, които са малко по-кратки и достъпни.
Следва друг вид литература: тълкувания на Светото Писание. На английски език те не са много [виж тълкуванието на св. Кирил Александрийски и „Толкование на Новия Завет“ от блажени Теофилакт, архиепископ Охридски и Български, публикувани след тази беседа], но разполагаме с някои от беседите на св. Йоан Златоуст. Тази област е малко слаба на английски, защото има много добри руски книги с коментари, включително и върху Апокалипсиса, които още не са преведени. Книгите на архиепископ Аверкий са много добри, но тъкмо сега се превеждат на английски. Дай Боже, скоро да бъдат издадени.
Освен тези два вида книги – основните катехизиси и тълкуванията на Писанието – съществуват и всички книги за православния духовен живот. Те включват:
„Лавсаик“ (който разказва как са живели монасите в Египет и как са се борили духовно);
„Диалози“ на св. Григорий Велики (Двоеслов);
Житията на светиите;
„Лествица“ на св. Йоан Лествичник;
„Духовни беседи“ на св. Макарий Велики;
Книгите на св. Йоан Касиан;
„Добротолюбие“
„Невидимата бран“;
„Моят живот в Христа“ на св. Йоан Кронщадски.
Тези книги се занимават с основата на православния духовен живот, с духовната борба, с това как да разпознаваме козните на демоните и как да не изпаднем в прелест (самозаблуда). Всички те дават фундамента, чрез който да разбираме знаменията на времето.
Наред с древните автори, съществуват и трудове на по-съвременни писатели, които носят същия светоотечески дух. Основни примери са двамата велики автори на Русия от XIX век – св. Теофан Затворник и св. Игнатий Брянчанинов, чиито произведения постепенно излизат на английски език. Книгата на епископ Игнатий „Принос към съвременното монашество“ (The Arena) и различни статии от св. Теофан са достъпни на английски [сега на английски са налични и „Разпалване на божествената искра“, „Пътят към спасението“, „Духовният живот и как да се настроим към него“ от св. Теофан]. Тези двама автори са изключително важни, защото пренасят светоотеческото учение до нашето време. Те вече са разяснили много въпроси, възникващи относно това как да разбираме Светите Отци. Например, в новия брой на Orthodox Word има цял текст от епископ Игнатий за митарствата, през които преминава душата след смъртта. Понякога, четейки древните Отци, човек има въпроси по такива теми и не знае точно как да разбира думите им, а тези по-нови Отци обясняват именно тези текстове.
Следват историите на Църквата, които разказват за Божието откровение към хората и за това как Бог действа спрямо човека. Много поучително е да се четат историите от Стария Завет, защото същите неща се повтарят точно по същия начин и в Новия Завет. Наред с Новия Завет, човек трябва да чете и историята на новозаветната Църква. Например, съществува джобно издание на „Църковна история“ от Евсевий Кесарийски, която проследява историята на Църквата през първите три века, написана от православно християнско гледище. Много е важно да се види какво ранните църковни писатели са считали за важно в историята на Църквата: мъчениците, апостолите и т.н.
И така, всички тези различни видове литература помагат да се подготвим с базово християнско знание: катехизиси, тълкувания на Писанието, книги за духовния живот, по-нови светоотечески книги в същия дух и църковна история. Преди да започнем да четем твърде много за това какво конкретно означават знаменията на времето, трябва да имаме основна подготовка във всички тези категории книги. Всички те подготвят човека да разбере нещо за знаменията на времето.
Веднъж щом започнем да се подготвяме по този начин, това вече не е просто въпрос на натрупване на знания в главата, нито на способност да повтаряме наизуст определени фрази или да имаме точното тълкувание на даден библейски стих.
Най-важното нещо, което човек придобива чрез четенето на такава основна православна литература, е добродетелта, наречена разсъдителност (различаване). Когато се изправим пред две явления, които изглеждат напълно еднакви или много сходни, добродетелта на разсъдителността ни позволява да видим кое от тях е истинно и кое — фалшиво; тоест, кое носи духа на Христос и кое може би носи духа на Антихриста.
Самата природа на Антихриста, който ще бъде последният велик световен владетел и последният велик противник на Христос, е да бъде „анти-Христос“ – а „анти“ означава не просто „против“, но също и „вместо“, „в имитация на“. Антихристът, както казват всички Свети Отци в своите писания за него, ще бъде някой, който имитира Христос; някой, който се опитва да измами хората, изглеждайки така, сякаш той е завърналият се на земята Христос.
Следователно, ако човек има много бегла представа за християнството или чете Писанието чисто според собствените си мнения (а мненията ни идват „от въздуха“, а въздухът днес не е християнски, а антихристиянски), тогава той ще стигне до дълбоко антихристиянски заключения. Виждайки фигурата на Антихриста, такъв човек ще бъде измамен да мисли, че това е Христос.
Можем да дадем няколко примера за това как добродетелта на разсъдителността ни помага да разберем някои доста сложни явления. Едно такова явление е „харизматичното движение“. Има един гръцки свещеник, отец Евсевий Стефану в Индиана, който разпространява това движение в Православната църква. Той има доста голям брой последователи и симпатизанти. Дори е посещавал Гърция и скоро ще отиде пак, и там хората понякога са напълно завладени от него.
Човек може да види, че част от причината за неговия успех е, че той идва от една православна църковна атмосфера, в която хората, родени православни, ходят на църква, приемат тайнствата и приемат всичко това за даденост. Тъй като за тях това се превръща в навик, те не разбират, че целият смисъл на Църквата е да имаш Христос в сърцето си; те не осъзнават, че човек може да премине през целия православен църковен живот, без сърцето му да се пробуди. В такъв случай той е точно като езичниците. Всъщност, той е по-отговорен от езичниците. Езичниците никога не са чували за Христос, докато човекът, който е православен, но не знае какво е духовен живот, просто още не се е събудил за Христос.
Това е атмосферата, от която произлиза отец Евсевий. Виждайки, че това е духовна мъртвота – а е напълно вярно, че голяма част от случващото се в Православната църква е духовно мъртво – той иска да я съживи. Но проблемът е, че той самият принадлежи на същия [светски] дух. Всъщност много рядко може да се види той да чете основните православни книги. Той подбира една или две, които изглежда съвпадат с неговата гледна точка, но няма задълбочена основа в православните източници. Той не смята, че те са най-важното нещо, което трябва да се чете.
„Ако погледнете по-дълбоко в това, което той и други хора в харизматичното движение казват – а нашата книга „Православието и религията на бъдещето“ навлиза в подробности по тази тема – ще видите, че това, което те наричат „духовно възраждане“ и „духовен живот“, всъщност е онова, което по-съвременни Отци като епископ Игнатий Брянчанинов внимателно описват като прелест (самозаблуда). Това е вид „разпалване на кръвта“, което създава илюзията, че човек е духовен, докато в действителност той изобщо не докосва духовната реалност. Всъщност това е толкова различно от истинския християнски живот, отразен в тези основни православни книги, колкото небето е различно от земята.
Оставяйки настрана подробностите за това как се молят и какви явления се проявяват на техните служби, може да се види, че самата основна идея на отец Евсевий и тези харизматици е погрешна. Вчера получихме брой от списанието на отец Евсевий – „Logos“. Там той говори за „велико изливане на Светия Дух“ в последните времена, което подготвя пришествието на Христос. Смята се, че всички християни трябва да се обновят, да приемат Светия Дух, да говорят на езици. Това уж подготвяло идването на Христос и щяло да има голям духовен подем преди Него.
Ако четете Писанието внимателно, без да влагате в него своите предубеждения – дори и без светоотеческите коментари – ще видите, че никъде не се казва нищо за „голямо духовно изливане“ в края на света. Самият Христос казва точно обратното. Първо Той дава Своето учение за това как трябва да се молим, да имаме вяра и да не униваме. Той дава примера с жената, която отива при съдията и настоятелно го моли да се застъпи за нея, и ни казва, че точно така трябва да продължаваме да се молим, и да се молим, и да се молим, докато Бог ни чуе и ни даде. Това е много солиден пример за молитвата.
Но след това Той казва: „Но“ (тоест, въпреки факта, че съм ви дал това учение и това е начинът за молитва), „но Син Човешки, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“. С други думи, въпреки че ви е дадено всичко това, в края на света практически няма да е останал почти никой, който да е християнин. „Ще намери ли вяра на земята?“ означава, че Той няма да намери почти никого. В края на времената няма да има тълпи от хора, които се молят и са вдъхновени от Светия Дух. Всички Свети Отци, които говорят по тази тема, описват великите и страшни времена в края и казват, че онези, които са истински християни, ще бъдат скрити и дори няма да бъдат видими за света. Онези, които са видими за света, няма да бъдат истинските християни.“
Днес се провеждат огромни харизматични съживления в университета Нотр Дам, а в Йерусалим всяка година се организира харизматична конференция за Светия Дух. Събират се по шестдесет, седемдесет хиляди души, молят се, вдигат ръце и всички говорят на езици. Изглежда така, сякаш времената на апостолите са се завърнали, но ако се вгледате в това, което се случва там, ще видите, че духът не е правилен; това е различен дух. Ето защо, когато отец Евсевий говори за св. Симеон Нови Богослов и за това как трябва да познавате Кой е Светият Дух и да Го приемете съзнателно – това е хубаво, това е добро учение – но ако имате погрешния дух, това учение става неприложимо. А това не е правилният дух. Има много явни признаци, че това е друг дух, а не Духът Божий.
Това е случай, в който ако притежавате разсъдителност, почерпена от базовото християнско знание, можете да погледнете едно явление, което претендира да е апостолско и точно като времената на ранната Църква, подготвяща се за Второто пришествие на Христос, и ако се вгледате внимателно, ще видите, че това не е същото нещо. Всъщност, ако изобщо прилича на нещо, то е на онези, които искат да построят Храма за Христос. Те строят за Антихриста; това е пълната противоположност.
Отново виждаме как разсъдителността ни позволява да оценяваме и други явления, които може да не са идентични с православните феномени, но са нови неща. Когато ги погледнете за първи път, се чудите за какво става въпрос. Това е характерно за интелектуалните моди: нещо се появява „във въздуха“, всеки го грабва, защото времената са узрели за него, и тогава всички започват да говорят за него и то става мода на деня. Никой не знае точно как; просто всички са били готови за него и изведнъж някой го е споменал и то е започнало да се разпространява навсякъде.
