Могат да се намерят хора, които се съмняват, че “харизматичното възраждане” е форма на медиумизма. Това всъщност е само един второстепенен въпрос, който засяга средствата или техниките, посредством които се дава “духа” на “харизматичното възраждане”. Но че този дух няма нищо общо с православното християнство е абсолютно ясно. В действителност този “дух” почти буквално следва “пророчествата” на Николай Бердяев за “новото християнство”; не приема “монашеския аскетичен дух на историческото Православие”, способен да изобличи неговия фалш; не се удовлетворява от “консервативното християнство, което направлява духовните усилия на човека само към покаяние и спасение”. Очевидно, вярвайки както Бердяев, че такова християнство е все още “непълно”, “духът” добавя една втора степен на “духовни” феномени, нито един от които не е християнски по характер (макар всеки да е способен да ги тълкува като “християнски”), към които е открит достъпът на хора от всяка деноминация с покаяние или без него, и всичко това без каквато и да било връзка със спасението. Той гледа към “една нова ера в християнството една нова и по-дълбока духовност, което значи едно ново изливане на Св. Дух” - в пълно противоречие с православната традиция и пророчество.
Това наистина е едно “ново християнство”, но специфично “новата” съставна част в това “християнство” не е нищо оригинално или “напредничаво”, а само една форма на дяволски старата религия на шаманското езичество. Православното “харизматично” издание Logos препоръчва Николай Бердяев като “пророк”, като “най-великият богослов на духовното творчество” {Logos, March, 1972, р. 8). И наистина именно шаманите на всяко първобитно племе са тези, които знаят как да влязат в контакт със и да използват тези първобитни "творчески" сили на вселената - тези “духове на небето и земята, и морето”, които Църквата Христова нарича демони и в служението на които наистина е възможно да се достигне до един “творчески” екстаз и радост (Ницшеанският ентусиазъм и екстаз, към който Бердяев се чувства толкова близък), които са неизвестни за уморените и малосърдечни “християни”, изпадащи в “харизматичната” заблуда. Но там го няма Христос. Бог е забранил контактите с тази “творческа”, окултна сфера, в която християните са се натъкнали посредством невежество и самозаблуда. “Харизматичното възраждане” няма нужда да влиза в “диалог” с нехристиянските религии, защото под името на “християнството” то вече е в обятията на нехристиянските религии и само е станало тази нова религия, която Бердяев предсказа, комбинирайки по странен начин “християнство” и езичество.
Странният “християнски” дух на “харизматичното възраждане” е ясно идентифициран в Св. Писание и православната светоотеческа традиция. Съгласно тези извори световната история ще кулминира в една почти свръхчовешка “християнска” фигура, лъжемесията или Антихриста. Той ще бъде “християнин” в този смисъл, че всичките му функции и самото му съществуване ще бъде съсредоточено в Христа, Когото той ще имитира във всичко възможно. Той ще бъде не просто най-големият враг на Христос, но за да въведе в заблуждение християните, ще се показва като Христос, дошъл на земята за втори път и управляващ от възстановения храм в Йерусалим. Никой да не ви прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първо не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е Бог... чието явяване, под действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса, и с всяко неправедно прелъстяване, ония които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. И затова Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата (2 Сол. 2: 3- 4, 9-12).
Православното учение за Антихриста е една голяма тема, която не може да бъде представена изчерпателно тук. Но ако както вярват последователите на “харизматичното възраждане”, последните дни наистина настъпват, тогава от изключително значение за православният християнин е да бъде информиран за това учение, съгласно което този, за когото Сам Спасителят ни говори, заедно с “лъжепророците” от това време, ще покаже големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните (Мат. 24: 24). А “избраните” съвсем не са тези тълпи от хора, които идват, за да приемат грубата и напълно чужда на Писанието идея, че “светът е на прага на едно голямо духовно пробуждане", но по-скоро “малкото стадо”, за което Сам нашият Сласител обещава: вашият Отец благоволи да ви даде царството (Лук. 12: 32). Дори истински “избраните” ще бъдат силно изкушени от “големите личби и чудеса” на Антихриста. Повечето “християни” обаче ще го приемат безкритично, защото неговото “ново християнство” е това, което те търсят.
Из книгата на св. Серафим Роуз- "ПРАВОСЛАВИЕТО И РЕЛИГИЯТА НА БЪДЕЩЕТО"
