и сълзи, като поток се леят от очите.
Изповядани, греховете се стопяват,
и като свещи запалени, изгарят.
Сърцето, изпълнено с благодарност
на Божията воля се предава.
Душата става лекокрила
и към небето се издига.
Не я вълнуват вече земни грижи,
и всичките ѝ тежки проблеми
остават свойта тежест на земята.
Летни и ти в небето моя душо,
не връщай се в битието тежко.
автор: Грета Костова- Бабулкова
