Слово на свт. Серафим Софийски Чудотворец, произнесено в руската църква "Св. Николай", гр. София, на 5 април (18 април ст.стил) 1946 година.
Днес светата Църква възпоменава установяването на тайнството Евхаристия по време на Тайната Вечеря. Тогава за пръв път учениците на Христа станали причастници на Неговото Тяло и Кръв, възприели това Тайнство, без което не можем да се спасим, без което у нас не може да има свят и блажен живот. Защото Господ е казал: Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот (Йоан 6:53).
Това Божествено учение за цялата необходимост и спасителност на евхаристийното Тайнство за нас се съдържа и в Христовите думи:
Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят (Йоан 15:5-6).
Само в евхаристийното Тайнство можем да се съединим с Христа така тясно, както се съединява клонката със своя ствол. Ясно е, че както отчупената от дървото клонка изсъхва и погива, така и ние ще погинем и то не само за сегашния, но и за бъдещия вечен живот, ако не пребъдем в единение с Христа чрез Тайнството на Божествената Евхаристия.
Но въпреки учението на Христа за това Тайнство сред православните християни се намират немалко хора, които не се причастяват години наред. Къде ще отидат душите на тези православни християни след смъртта им? Разбира се, в мястото на вечните адски мъки.
Впрочем, вън от Небесния чертог с неговото райско блаженство ще останат и онези от нас, които приемат евхаристийното Тайнство не както подобава. Същността тук се състои не в причастяването със светите Христови Тайни, а в това - как трябва да се причастяваме.
На този въпрос светата Църква ни отговаря с евангелското повествование за Тайната вечеря (виж Мат. 26:17-35, Марк14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26, бел.ред.), с думите на тропара на Велики четвъртък и с думите от богослужението на този ден. Тя ни подбужда да не се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови така, както се причастил предателят Юда. Той се причастил за съд и осъждане, понеже бил обхванат от страстта на сребролюбието. Тази страст го завладявала постепенно и в момента на предателството била господстваща сила в душата му. Юда забравил какви велики милости е изливал над него Господ. Св. Йоан Златоуст казва, че когато Господ изпращал апостолите на проповед, Юда, заедно с другите Христови ученици, получил дара да изцелява всякакви болести и недъзи у хората и да възкресява мъртви и по силата на тези дарове той действително извършвал изцеления от всевъзможни болести и възкресявал мъртви. На Тайната вечеря Господ показал пред него крайното Си смирение и умил нозете му. А в Гетсиманската градина, в самия момент на предателството, в отговор на предателската му целувка Спасителят го нарекъл Свой приятел. Отдал се изцяло на страстта на сребролюбието, Юда забравил всичко това. Затова, щом се причастил с Тялото и Кръвта Христови, сатаната окончателно влязъл в душата му и го повел към предателство на Христа. Но страстта на сребролюбието в Юда не се ограничила само с предателството. Тя го довела до отчаяние, а след това - до самоубийство.
А как трябва ние, възлюбени, да се причастяваме с Христовите Тайни? Така, както са се причастили св. апостоли. Те приели това велико Тайнство, преизпълнени с любов към Христа. Сърцата им се топели от тази любов към Него. Св. Йоан Богослов възлегнал на гърдите на Господа. Всички останали апостоли, разбира се, без предателя Юда, не могли да сдържат в себе си тази любов и я изразили в своята готовност да умрат за Христа. И наистина те биха умрели заедно със своя Божествен Учител, ако в Гетсиманската градина Той не беше казал на дошлия за Него народ: ако Мене търсите, тях оставете да си идат (Йоан 18:8). Така и ние, мои възлюбени чеда, да се причастяваме с любов към Христа. Ако тази любов пребъдва в нас, то никаква страст не ще може да ни овладее и ние няма да отпаднем от Него чрез никакъв грях, защото по думите на апостола любовта никога не отпада (1 Кор. 13:8). Ако тази любов пребъдва в нас, то тогава ще изпълним и всички спасителни заповеди, защото Господ е казал: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди... ако някой Ме люби, ще спази словото Ми... Който Ме не люби, не спазва словата Ми (Йоан 14:15, 23-24). А чрез спазването на заповедите ние достигаме невинна детска чистота, при която светите Христови Тайни действуват в нас поразително. Св. Йоан Златоуст в своето творение за възпитанието на децата казва, че приемането на Тялото и Кръвта Христови действува изумително на невинните деца, особено когато са болни. Душата на младенеца чувствува успокоение и радост от това Тайнство, а тялото се изцелява от всякакви болести. Тази истина много добре разкрива в своите творения и нашият велик богослов епископ Теофан Затворник. О. Йоан Кронщадски в своята книга "Моят живот в Христа" също свидетелствува, че приемането на Тялото и Кръвта Христови от чистите и невинни деца е най-доброто лекарство при техните болести. "Колкото пъти, казва той, съм причастявал болни младенци, те винаги са оздравявали дори от най-безнадеждните болести." Причастяването със св. Божествени Тайни, при наличие на любов към Христа и спазване на Божиите заповеди, ни дава особена бодрост и сила. Самият о. Йоан Кронщадски е едно дивно доказателство за тази истина. Той нерядко спал само по два часа в денонощието и въпреки това целия ден прекарвал в огнена дейност и в непрестанни богослужения и молитви за изцеляване на болни и утешаване на страдащи.
Заради нашата любов към Христа и заради спазването на Неговите заповеди ние се изпълваме с божествена радост от св. Причастие, съгласно Христовото обещание: Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми... за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна (Йоан 15:10-11). Тази радост от св. Причастие винаги и неизменно са изпитвали всички Божии угодници, всички истински Христови последователи.
И накрая, ако се причастяваме изпълнени с любов към Христа, то ще ни озарява и божествената светлина на това Тайнство. Тази светлина ще прогонва от нас бесовете, които, като духове на тъмнината, не могат да понасят божествената светлина; тя ще опалва и унищожава в нас нашите страсти и ние ще се просветляваме, както са се просветлили от св. Причастие на Тайната вечеря апостолите, за което се говори в днешния Тропар: когато славните ученици при умиването на вечерята се просветляваха... Светлината на това страшно Тайнство, като наше достояние, ще премине заедно с нас в задгробния свят. Тя ще прогони от нас всички бесове, когато душите ни преминават през въздушните митарства, и ще стане извор на вечна радост за нас в Небесното Христово царство.
Поздравявам ви, мои възлюбени в Христа чеда, с приемането на Тялото и Кръвта Христови. От цялото си сърце ви желая да се причастите не така, както се е причастил предателят Юда, а както са сторили това на Тайната вечеря светите Христови ученици. Дано Бог да даде след това св. Причастие всички страсти, които са били у вас, никога повече да не се връщат в душата ви. Да пребъдва винаги в живота ви любовта към Христа заедно с неотклонното изпълняване на всички Божии заповеди. Тогава св. Причастие ще бъде извор на изцеление от всички ваши недъзи - и телесни, и душевни. Тогава бодростта, и силата, и божествената радост ще пребъдват всякога у вас. Тогава благодатната светлина на приетите от вас Тяло и Кръв Христови винаги ще ви просветлява, а след вашата смърт Господ ще изпълни над вас Своите слова: Праведните ще блеснат като слънце в царството па Отца си (Мат. 13:43). Амин.
Из сборника "Проповеди", том II (1945-1949), изд. Девически монастир "Покров Богородичен" - Княжево, София 2000 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар