Подигне ли се в мен егоизъм, гордост и тщеславие,
сривам се в страшна бездна на униние и отчание.
И душата ми, пак изпада в самосъжаление,
неспособна да се справи сама, ридае
и Спасител търси от това страдание.
Да, нужен ми е лек на покаяние...
И ето, Бог по моя зов, ми праща капчица смирение,
дарявайки моята измъчена душа с разкаяние.
И става ми леко, в мен пробужда се желание,
да споделя за чудесата на моето изцеление.
Защо ли държим душата си в изгнание,
далеч от най-потребното за нея покаяние!
автор: Грета Костова- Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар