Колко още време ще живеем на земята? Дълго ли ще продължат тукашните страдания в зло? Целият човешки живот, в сравнение с нескончаемото естество на Бога е непродължителен. Още по-кратък е остатъкът от живота ни, т.е. прекъсването на човешкото дихание, свършекът на земния живот. С какво ни е изпреварил покойникът? Дълго ли ще го оплакваме, защото се е преселил оттук? Няма ли да побързаме и ние самите към това жилище? Няма ли и нас скоро да покрие такъв камък? Няма ли и ние, след кратко време, да станем такъв прах? В кратките дни, които ни предстоят, не толкова ще придобием добро, колкото ще видим, ще изпитаме, а може би и извършим зло - а след това всеки ще принесе общия и неизменен данък на закона на природата. Едни ще съпроводим до гроба - други ще изпреварим в смъртта; едни ще оплачем - на други ще послужим за предмет на плач; от тях ще получим дар от сълзи - какъвто ние сме принесли на покойници! Такъв е временният ни живот на земята - така забавно е нашето явление на земята: да възникнеш от нищо - и, като възникнеш, да се разрушиш!
Ние сме това, което е краткият сън, неуловимият призрак, полетът на птица, плуването на кораб, прах разсеян, кратко дихание, пролетна роса, увяхнал цвят - с времето се раждат и във времето отлитат. "Дните на човека са като трева: като полски цвят - тъй цъфти той?" (Пс.102:15). Така прекрасно е разсъждавал за нашата немощ божественият Давид! "Видях всички работи, които се вършат под слънцето" - казва Еклисиаст; мислено разгледах всичко човешко: и тленно богатство, и суетен разкош, и преходно могъщество, и непостоянна слава, и горда мъдрост - неща, които бързо преминават и малко се притежават. И какво особено има във всичко това? "Суета на суетите - и всичко е суета и гонене на вятър!" (Екл.1:2 и 14). Всичко това е някакво си неразумно стремление на душата и развлечение за човека, осъден на това, може би, за древното му падение ... В заключение на речта си. Еклисиаст казва: "Бой се от Бога и пази Неговите заповеди" (Екл.12:13) - тук е границата на човешкото недоумение! Ето единствената полза от тукашния живот: в суетата на видимото и във водовъртежа на страданията да се стремиш към постоянното, към несътвореното, към вечното!
Нека престанем да оплакваме покойника! Ние знаем от какви злини той се освободи - нека оплакваме сами себе си, защото знаем за какви бедствия сме оставени още на земята и какви още ще навлечем над себе си, ако не се предадем искрено на Бога, ако не преминем благочестиво настоящето, ако не побързаме към горния живот, ако не се откажем от земния живот, ако не тръгнем подир Духа, Който ни води в небесното! Всичко това е скръбно и трудно за малодушните - но леко и благо за мъжествените по дух. За какво да малодушествувам в надеждата? Защо да се прилепвам към временното? Ще дочакам архангелския глас, последната тръба, новото небе, промяната на земята, освобождението от тленността, обновата на всемира. В мене има две неща: едното е общо със земята - другото с Бога; едното е с плътта - другото с духа. Длъжен съм с Христа да се спогреба - и с Христа да възкръсна: да стана наследник на Христа, дори и син на Бога!
Няма коментари:
Публикуване на коментар