Облечен хубаво в топли дрехи и кожено палто, Жак се връщаше от училище, придружен от майка си.
Студен декемврийски ден. Но Жак се чувствуваше щастлив и то така щастлив, както един път през годината, в деня пред Коледа. Какво нетърпение, какво трескаво неспокойствие те обзема да очакваш едно голямо щастие!
Жак мечтаеше за добрия Иисус, който ще дойде тази нощ с тайнствеността на тази божествена вечер, да обсипе с подаръци малките деца по цялата земя. Какво ли да му поиска тази година, дали автомобил или аероплан? Или по-добре един кинематограф?...
Жак се колебаеше, но изведнъж вниманието му бе привлечено от едно малко момченце като него, бедно облечено в скъсани дрешки, което правеше хубави фигури, хлъзгайки се по широко замръзналия асфалтов тротоар. Под мръсната и окъсана шапка на момченцето се подаваха руси коси, които падаха по чудно красивото му лице със светлосини очи. То носеше кошница с няколко букетчета теменужки. Изглеждаше, че момченцето никак не мислеше за теменужките и без да се измъчва от големите си продупчени обуща, се хлъзгаше с необикновена ловкост по замръзналия тротоар.
Жак разтвори широко очите си и го гледаше с възхищение. Как му се искаше и той да се хлъзга така, но не смееше сам! В това време майка му влезе в един магазин да направи покупка, а Жак се приближи до бедното момченце и го запита?..
— Искаш ли да ме научиш и аз да се плъзгам като тебе?
Момченцето го погледна учудено и му подаде ръка и го повлече по леда. След един кратък урок, Жак се научи да се пързаля сам и остана доволен.
— Как се казваш?
— Жано, отвърна малкият продавач на теменужки, засрамен и цял пламнал в огън ...
— Е, добре Жано, доволен ли си, че довечера е Коледа?
Жак му обясни, че Коледа е един голям празник, през който Иисус слиза от небето, за да донесе на децата всичко, каквото пожелаят: Но Жано не можа да разбере всичко това. В това време майката на Жак излезе от магазина и го повика.
Бързо той бръкна в джоба си, извади нещо и го пъхна в ръката на Жано.
Жано продължаваше да стои учуден и току обръщаше с премръзналите си ръце дадената му монета, мислейки за безкрайно добрия Иисус.
Но той, откакто се помни, не знае да е имал майка. Жано не може да си спомни даже как и откога е попаднал при грубия дядо в мрачната къща, където всяка почти вечер го посрещат с бой и ругания, ако не е успял да донесе достатъчно пари... Защо няма и той майка, като другите деца? Майка! Трябва да е много мило и сладко да имаш майка! О, как му се иска и нему да има майчица!...
Ето че се стъмни и взе да става по-студено. Минувачите намаляваха. Всички бързаха да се приберат вкъщи и заети със своите мисли не чуваха дори нежния и слаб гласец, който ги подканяше: „ Купете си букетче теменужки!“...
Приходът му днес не беше добър. Даже хубавата монета на Жак не би могла да задоволи стареца, и той пак ще го бие. Изведнъж очите му блеснаха от радост. Той си спомни думите на Жак, който му каза, че всички детски желания ще се изпълнят тази нощ...
Жано почна да тича и се озова пред вратата на църквата. Той влезна вътре и в мрачината видя да блещука малка светлинка.
— Мили Иисусе, моля Ти се, дай ми една майчица!
Уморен и изтощен, Жано заспа на камъните в един ъгъл.
През прозорците на летящия автомобил един млад мъж и хубавата му жена гледаха движението на големия град, осветените витрини и улици и хилядите богомолци, които нахлуваха в църквите. А изведнъж погледът на младата жена се помрачи и тя се натъжи. Тя се чувствува нещастна, защото небето ѝ е отказало радостта да има свое дете, за което сърцето ѝ така копнее. Нищо не може да замести нежността на едно дете.
Автомобилът спря. Те слязоха пред катедралата. Богослужението беше почнало и те едва намериха място на задните столове. Младата жена коленичи и започна да се моли Богу да ѝ подари едно детенце. Но ето че тя дочу слабо дишане. Наведе се. Толкова е тъмно в тоя ъгъл! По едно време тя почна да различава фигурата на едно заспало момченце с ангелско лице, облечено със скъсани и износени дрешки.
Какво ли прави в това време тук? Дали е загубено или някой го е изоставил? Никой не го диреше.
Църквата постепенно се изпразваше. Никой не потърси заспалото върху плочите.
—Не бива да оставим това дете тук — каза загрижено жената.
— Да го вземем със себе си и после ще питаме чие е, — отвърна мъжът и се наведе, взе с най-голяма предпазливост заспалото дете и го занесе в автомобила. Младата жена се качи на автомобила и взе детето на коленете си. В това време момченцето се събуди и, не вярвайки на очите си, почна силно да ги търка за да пропъди чудното видение. После то пак погледна и все така о
учудено виждаше хубавото, наведено над него, лице на младата жена. Жано запита с ясен гласец:
— Вие ли сте майката, която добрия Иисус ми праща? — и без да дочака отговор, то започна да разказва с наивност своя живот, изпълнено с вяра в милостта на Иисуса.
И отново запита с умоляващ глас!
— Ох, кажете госпожо, кажете, че виe сте обичната ми майчица, която Иисус ми изпраща!
Жената потрепера от вълнение, като чу за втори път да я наричат мамо. Тя поблагодари Бога за щастието, що ѝ изпраща през тая коледна нощ, като изпълни молбата ѝ.
Притискайки нежно до себе си това дрипаво мило детенце, младата жена повтаряше:
— Да, мое мило дете, аз съм твоята майчица!
Превела от френски- Райна Ш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар