Силата на молитвата

 Било привечер през лятото. Пътниците на един параход се били изкачили на кувертата (покрива) му, за да гледат дивната картина- захождането на слънцето. Между тях имало един с чудно хубав глас. Пред Божието величие, откриващо се в захода на слънцето, певецът не могъл да се въздържи и запял 90 псалом: „Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!...“ Всички слушали с умиление. Певецът свършил. Приближил се до него един от пътниците и го запитал:
— Вие взехте ли участие в последната война?
— Да, аз бях в полк „X“, — отговорил певецът.
— А аз бях ваш неприятел, — отвърнал пътникът. — Мисля, че през една нощ щях да ви застрелям. Спомням си: Нощта беше тиха. Като на добър стрелец, бяха ми възложили да застрелям неприятелския часовой. Приближих се предпазливо. Щом го забелязах, нагласих пушката си и се готвех да стрелям. Но почаках да дойде на по-удобно място. Вдигнах пушката. Премерих се. Чувам песен. Той тихичко пееше. Вслушах се. Долетяха до ушите ми думите: „Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам.“ Изтръпнах. Потреперах. Изпуснах пушката... Той пее Богу! Той се надява Богу! Той се моли Богу!.. Аз не можах да стрелям. Часовоят се скри в тъмнината. Аз се отдалечих. Сега чух същата песен и същия глас. Убедих се, че вие сте били часовоят, когото щях да убия.
Певецът стиснал ръката на своя някогашен неприятел и със сълзи разказал за оная страшна нощ:
— Помня, помня я!.. Бях на пост. Предчувствувах нещо страшно. През цялата война не ми е бивало така тежко, както през тая нощ. Горещо се помолих Богу. Предадох се в Неговите ръце. Из дълбините на душата си запях тихо тази песен, която сте чули тогава, която чухте и сега. Смениха ме. Благодарих Богу, че ме запази тази нощ. Но едва сега разбрах как е станало моето спасение. Наистина, Бог ме е спасил. Голяма сила е молитвата, когато е искрена, когато е глас на дълбока вяра в Бога и на пълна надежда на Бога.
(От руски)