Душата е Божие дихание и макар да е небесна, търпи смешение с плътта. Тя е светлина, заключена в пещера, обаче светлина божествена и неугасима, защото неприлично е да се разруши безславно образът на великия Бог, както се разрушават пълзящите и неразумни животни, макар грехът и да се е засилвал да го направи смъртен. Душата не е естеството на изтребителния огън, защото това, което опожарява, е лишено от свойство да одушевява изгореното. Душата не е и естеството на въздуха - той се вдишва и издишва и не знае покой. Душата не е нито кръвоносният ток, който циркулира в тялото, нито пък е хармонията на съставните части на организма, която ги довежда до единство, защото не са едно и също нещо естеството на плътта и природата на душата. Би ли имало разлика между добродетелни люде и порочни хора, ако добрите и злите в живота са плод на случайно съчетание на природни стихии? Защо и у безсловесните твари няма разумна природа, макар и да носят хармония в тяло и живот? Къде е в тях разсъдъкът, добродетелта и безсмъртието?
Зная и друго учение, което никак не приемам: учение не от мъдри хора! Според него, душата се преселва постоянно в разни тела - всяко съобразно прежния живот, лош или добър, като награда за добродетел или някакво наказание за грях! Това учение ту облича, ту съблича душата, както човек дрехите си. Напразно се измъчва душата, като върти колелото на злочестивия Иксион, и става ту звяр, ту растение, ту човек, ту птица, ту змия, ту куче, ту риба, а понякога и едното и другото, и то по два пъти, ако така се завърти колелото! Къде е краят на това? Аз никога не съм виждал мъдър звяр, който да има дар слово, нито пък бодлив трън да говори! Враната всякога си грачи и безгласната риба все си плава. Изобретателите на това пусто учение казват, че ако душата дължи последна отплата, то тя ще претърпи наказание или без плът - и това е извънредно удивително - или с плът. Тогава, коя от многото ще предадеш на огъня? Изобщо ми е неясно: по какъв начин след всичко това, след като съм се въплътил в много тела, след като тези прераждания са ме направили мъдър - се е изгубила паметта на духа ми за следното: каква кожа съм носил по-рано, каква по-после и колко пъти съм умрял? Изглежда, че моя съдник е бил богат не толкова с души, отколкото с кожи. Може би пък тази забрава на прежния ми живот да е следствие на дълговременното ми скитничество в разни бития?!
Сега изслушайте и нашето превъзходно учение за душата. Било е време, когато върховното Слово на Духа, следвайки Великия разум на Отца Си, основало несъществуващия дотогава свят. То е рекло и всичко е станало така, както Нему е угодно. Но когато всичко това - земята, небето и морето образували вселената, станал нужен и зрител на тази Премъдрост, която е майка на всичко, станал необходим един благоговеен цар на земята. Тогава Словото казало: "Пространното небе населяват вече добрите Ангели, непорочните духове, чистите служители, вечните песнословци, които непрестанно възпяват славата Ми; земята пък се краси само пък от едни неразумни животни; ето защо угодно Ми е да сътворя такъв род твари, в които да се вмести и едното и другото - да бъдат средни между безсмъртните ангели и смъртните животни; ще сътворя разумен човек, който ще се развесели от делата Ми; който ще бъде мъдър тайник на небесното, велик владетел на земята, нов ангел от пръст, песнопевец на могъществото Ми и на Духа Ми". Така рекло Словото, и като взело част от новосъздадената земя, с безсмъртните Си ръце, съставило моя образ и му отделило част от живота Си, понеже вдъхнало в него дух, който е струя от невидимото Божество. Така от пръст и дихание е сътворен човекът - Образът на Безсмъртния, защото и в двамата цари естеството на духа, който не знае смърт. Поради всичко това, аз, като земя, съм привързан към тукашния живот - като частица пък от божествения Дух, нося в гърдите си любов към вечния живот!
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар