Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Просвети очите ми,
за да не заспя сън смъртен
(Пс. 12:4) - казва Давид
Благослови, отче!
Блгочестиви християни, за човека няма нищо по-ценно от очите и по-
тежко от слепотата. Защото слепият живее в голяма мъка, не можейки
да вижда красотата на света и всеки час за него е смърт. Дори да е богат,
известен и от благороднически род, не е доволен от нищо и дава всичко,
само и само да прогледне. Но нека, който е сляп душевно или телесно, да
не скърби, защото Иисус Христос може да ни изцери с една дума, стига да
Му се молим с вяра, като днешния слепец, за когото ще чуете сега от
Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Лукa, зaчaлo 93
В онова време, когато Иисус се приближаваше до Иерихон, един слепец
седеше край пътя и просеше, и като чу да минава край него народ,
попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той
завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха
напред, смъмриха го, за да мълчи, но той още по-високо викаше: Сине
Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато
оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече:
Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! Твоята вяра те спаси. И
той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ,
като видя това, въздаде Богу хвала. (Лук. 18:35-43)
ТЪЛКУВAНИE
Когато обикалял по еврейските земи и градове, за да изцерява всички
човешки рани и болести, да проповядва покаяние и да удостоверява
учението Си с чудеса, Иисус Христос се приближил и до известния град
Иерихон, който бил халдейски главен град, който някога Иисус Навин превзел
с Божията помощ (вж. Иис. Нав. 6 гл.). Когато Иисус се приближавал до този
град, с Него имало много хора, които вървели след Него, за да слушат
учението Му и да гледат чудесата Му. А малко преди да се влезе в Иерихон,
имало един слепец, който просел милостиня. Като чул голяма глъчка от хора,
той попитал един човек: Какво е това? А той му рекъл: „Иисус Назорей
минава по пътя“. Като чул това, слепият се зарадвал, защото бил чувал от
много хора за Христовите чудеса и се надявал Господ да го изцери, както бил
изцерил и други слепи. И започнал да вика: Сине Давидов, помилуй ме.
Нарекъл Го Син Давидов понеже, като живеел сред евреи, научил, че
пророците са предсказали, че Христос ще се роди Девица, която ще бъде от
Давидовото коляно. И понеже вярвал, че Той е Син Божий, не казал:
„Помоли се на Бога да оздравея“, а рекъл: Сине Давидов, помилуй ме. И
колкото повече го мъмрели, за да мълчи, той толкова повече викал. Затова и
получил изцеление. Защото, когато Христос го попитал какво иска, той рекъл:
Да прогледам. И веднага прогледнал. Не че Христос не знаел какво иска
слепият, но го попитал, за да чуят евреите и да не кажат, че слепият иска едно,
а Той му дал друго. Попитал го, той сам да каже и за да проличи вярата
му. Защото, щом рекъл: „Господи „искам“ да прогледам“, Христос
веднага му отворил очите заради горещата му вяра, както и му рекъл:
„Твоята вяра те изцери“. А той славел Бога и тръгнал след Христа,
понеже бил разумен и благодарен. Тогава и всички хора, които били там,
прославили Бога. Ето така и ние трябва да бъдем благодарни и търпеливи
като слепия. И когато не получаваме онова, което просим, да не отпадаме
духом и да не преставаме, а да продължаваме да се молим. А когато
получим това, което просим, да бъдем благодарни на Бога. Така трябва да
сме усърдни в молитвата и ако някой ни забранява, да не го слушаме, а да
се молим на Бога, докато Го умилостивим да приеме молбите ни и да
изцери греховете ни. Както самовластно изцери очите на днешния слепец,
защото не ги изцери с молитва, както правеха апостолите и светиите, а
щом каза самовластно: „Прогледай!“, той веднага прогледнал. Както каза
на морската буря да спре и тя веднага спря (вж. Мат. 8:26, Марк. 4:39, Лук.
8:24), и на демона да излезе от човека и той веднага излезе (вж. Мат.
17:18, Марк. 9:25, 26, Лук. 9:42). Така и сега, като каза: „Прогледай!“, той
веднага прогледна. За което много хора повярвали и славели Христа, като
видели това чудо. Те видели и повярвали, а ние сега, като слушаме за тези
чудеса, сме блажени, ако вярваме в тях, както е казал Христос:
Блажени, които не са видели, и са повярвали (Иоан. 20:29).
ПОУЧEНИE
Благочестиви християни, както слепият прослави Христа с очите
си, така и ние трябва да Го прославим с телата си. Затова трябва да не
оскверняваме тялото си с блудство, а да го пазим чисто. Да не мислим
мръсотии с ума си, а да слушаме и да мислим за Божиите заповеди, да
вярваме право, да спазваме закона и да прославяме Бога, като син баща си,
и като слуга господаря си. Винаги да изследваме ума и сърцето си, защото от
тях идват, и смъртта, и животът. Затова трябва да се очистим от срамните и
неприлични неща, да се облечем с добродетели и да ходим чисто и праведно, а
не като слепи. Защото има много хора с очи, които не виждат къде ходят и
какво правят. Който не спазва Божиите заповеди и върши лоши дела е по-
сляп и от слепия, защото който върши блудство, убийство, кражба, пиянство е
сляп с душевните си oчи и с oчитe нa разумa си и не вижда нищо. Но ако
искаме да се изцерим от душевната си слепота, трябва да паднем
коленопреклонно пред Бога с вяра, като днешния слепец и да кажем:
„Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ни и просвети душевните ни
очи, та да не погинем с нашите беззакония и греховен мрак. Дай ни покаяние
и изповед, та да се умием от греховете и да станем наследници на Твоето
царство, където ще царуваме с Теб безкрайно“. Слава на нашия Бог във
вечните векове, амин. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар