Закхей

 архимандрит Серафим

Иисусе, аз те виждам как пристъпваш -
ту срещан с гняв, ту чакан със любов, -
пред хладните врати как тих отстъпваш
и влизаш, де жадуват Твоя зов.

Навсякъде предварва Те мълвата -
тук да смути, там щастие да влей.
И ето я, докоснала душата
на всеизвестния митар Закхей.

Народ-гъмжило в стъгдите се трупа.
Тук свети обич, там бди поглед зъл.
Един по рамото Закхея тупа:
"И ти ли да Го видиш си дошъл ?"

Но малкият по ръст Закхей не чува.
Той мисли откъде ли по-добре
ще може да Те види, че бушува
около него от глави море...

И озарен от хрумване щастливо,
той бърза към смоковницата. Виж!
Оттук, прикрит във клоните ѝ криви,
той ще Те види, щом се появиш.

Шумът расте. Там викат:"Иде! Иде!"
И ти пристъпяш кротък, благ, смирен.
И всеки се надига да Те види
и да погледне Твоя взор блажен.

Закхей си мисли: "Де ли ще отседне
Христос? Навярно в някой фарисей?
Или в дома на хора кротки, бедни?
Ех, колко е нещастен той, Закхей!

Богат е, в слънчеви живей палати,
ала в сърцето му е кобен мрак-
Той има множество слуги, приятели,
но тъй самин се чувствува все пак!

Да би могъл и той да Те покани..
Но смее ли да срещне Твоя взор!
Той вижда своите духовни рани
и знай в какъв потънал е позор.

Ох, тези грехове го отчуждиха
от всичко хубаво във тоя свят!
Къде, къде е радостта му тиха
от времето, когато беше млад?..

Закхей се сепва. Вижда през листата
как идваш сред потока от глави
и благославяш, милвайки децата...
Отдавна той не е дете, уви!

Но що се спираш тъкмо тук? Сърцето
Закхеево ще пръсне. Тъй тупти!
Ти взор повдигаш. Гледаш го в лицето
и името му назоваваш Ти!

"Закхее, слез по-скоро!" - казваш гръмко,
"че трябва днес да бъда в твоя дом!"
Щастлив, зашеметен, той слиза ловко
и с радост нисък прави Ти поклон.

И тръгваш Ти към светлите палати,
за да прогониш скрития в тях мрак,
че Теб са скъпи бедни и богати,
че Ти към зли и към добри си благ!

Но не разбират туй сърцата хладни
и ето, пръска злост език злорек
и святка завист във зеници ядни:
"Отби се той при грешен, лош човек!"

А мен, Христе, туй тъй ме утешава,
че Ти от грешните се не гнусиш,
че с хората смирени близък ставаш,
че си готов с любов да им простиш.

И ето ме, стоя пред Теб в покруса
и шепна плахо със молитвен глас:
"Отбий се и при мене. О, Иисусе!
Като Закхея грешен съм и аз!"