Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Понеже мнозина са звани,
а малцина - избрани
(Лук. 14:24)
Благослови, отче!
Един цар приготви голяма трапеза с разнообразни ястия и питиета и
изпрати вестоносци до всички села и градове да поканят приятелите
му, господарите и управителите, а най-накрая изпрати сина си да им каже
да дойдат, защото всичко е готово, а те не дойдoхa, a всеки си отиде по своя
работа, тогава какво ще направи царят с тези поканени? Ще им се
разсърди и ще ги погуби, а на трапезата си ще покани всички сиромаси и
ще ги нахрани богато, като покорни и достойни, както ще видите сега от
Евангелието.
Eвaнгeлиe oт Лукa, зaчaлo 77
Рече Господ тази притча: един човек приготви голяма вечеря и покани
мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените:
дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички, като сговорени да
се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я
видя, моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам
да ги опитам, моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога
да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава
стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по
стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и
слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място
има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и колкото
намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам
ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са
звани, а малцина - избрани. (Лук.14:16-24)
TЪЛКУВAНИE
С това Бог ни показа, как от милост се грижи за нашето спасение и
изпрати на земята Единородния Си Син Иисус Христос, за да се роди от
Пресвета Дева Мария и да покани хората на спасение. Защото човекът, който
приготвил вечерята, е Бог Отец, наречен човек заради човеколюбието Си.
Вечерята е Небесното царство и последното време на Христовото
въплъщение. Голямата вечеря е голямото тайнство на нашето спасение.
Яденето и пиенето са Тялото и Кръвта Христови или радостта и веселбата
там. А изпратеният слуга е Иисус Христос, Който бе изпратен от Бог Отец,
като слуга и прие човешко тяло и стана човек, като нас, освен в греха,
защото Той не стори грях, нито се намери лъжа в устата Му (1 Петр. 2:22,
Ис. 53:9). Той дойде вечерта, тоест в последното време на Божието
благоволение, за да събере онези, които са били поканени чрез съвестта и
закона. Тоест дойде да повика всички хора, за да ги доведе до покаяние и
Богопознание. Първо повикал евреите, чрез закона и пророците, а най-накрая и Самият Христос отишъл при тях да ги покани и да каже: Дойдете,
понеже всичко е вече готово. Тоест: „Повярвайте ми. Защото Бог е
приготвил всичко за вас: опрощаване на греховете, приемане на Светия Дух,
осиновяване, чистота, правда, освещение, избавление от вечната мъка и
Небесно царство. Покайте се - казва, - защото се приближи царството
небесно, което е във вас” (ср. Мат. 4:17), (вж. Лук. 17:21). А евреите не му
повярвали, но един по един започнали да се отричат от Него. Най-напред се
отрекли от Христа големците и книжниците заради светските удоволствия,
които Христовото учение им забранявало. Защото онези, които се отказали
от господарската вечеря заради ниви и волове, са онези, които обичат
златото, богатството и светските неща, а изобщо не мислят за онзи свят. А
онзи, който наскоро си бил взел жена, тoй e образ на всички, които обичат
телесните наслаждения и блудството. И когато евреите книжници се отрекоха
от Христа и не повярваха в Него, тогава и Той ги изостави и повика простите,
глупави и укорявани езичници. И ги постави в Небесното царство заради
голямото им смирение. Защото онези слепи и хроми, които били повикани
от пътищата и от сламените колиби извън града, сa онези, които бяха извън
закона зa лоши дела, тoвa са елините, които не познаваха добре истинския Бог,
а живееха в идолослужение, като слепи и хроми. И всички други неуки евреи и
езичници, които бяха извън закона, защото освен евреите, другите не знаеха
нито да четат, нито закона. Tях повика Христос и те повярваха в Него,
разбраха, че Той е истинският Бог, затова изоставиха своето идолослужение
и плътски мръсни грехове и обикнаха Христовото учение и Неговите свети
заповеди. Ето това е евангелската вечеря, за която чухте.
ПОУЧEНИE
Християни, Бог пoвика всички ни на тази вечеря, тоест на тази духовна
трапеза, и казва: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще
ви успокоя (Мат. 11:28). Защото Бог е приготвил за всички ни онази
прекрасна и богата трапеза, тоест Тялото и Кръвта Христови, с които се
причастяваме и освещаваме. А ние заради светските телесни наслади и
заради богатството се отдалечаваме от тази трапеза, за което ще ни изгонят от
Небесното царство да седим гладни и жадни и да оплакваме без полза
годините, които сме прекарали тук в грехове и злини, като безумни. Затова
трябва да не обръщаме внимание на светските наслади, които отминават,
като сън, a да се трудим за вечните, защото тези, които са тичали след
светските дела, няма да видят вечните блага. Ще ги видят само онези, които
са постъпвали според Христовите заповеди и са били милостиви и
братолюбиви. Щом като Сам Христос ни възлюби и предаде Себе Си на
смърт за нас, то и ние трябва да бъдем милостиви, към сиромасите. Както
Сам Христос ни е заповядал: „Когато приготвиш трапеза, не кани богати,
роднини и съседи, които също биха могли да те поканят, а кани сиромаси,
слаби и хроми, които не могат да те поканят, и тогава ще получиш голяма
награда от Бога“ (ср. Лук.14:12-14). Затова трябва да се грижим за
сиромасите според силата си, за да бъдем удостоени с онази радостна и
весела трапеза, тоест с голямото тайнство свето Причастие, което трябва да
приемаме с голяма чистота и подготовка четири пъти годишно, защото който
приема това тайнство с чистота и изповед, става едно с Христа, тоест той
живее в Христа и Христос в него. А който не се причастява дори веднъж в
годината, няма да види Небесното царство. Това тайнство го учреди Сам
Христос преди разпятието Си и го предаде на апостолите, а след тях на
целия свещен чин, за да се прави за Негов спомен (вж. Лук. 22:19). Затова
трябва всички да се причастяваме и да приканваме другите към това, за да не
останат гладни, лишени от тази духовна трапеза, която храни душата ни. Най-
вече свещениците и църковните учители трябва да поучават християните, да
се изповядват и причастяват, за да получат душевно спасение, защото
смъртта с всеки изминал ден наближава. Да се потрудим да не ни завари и
намери в ядене, пиене и други грехове, а да ни намери в правда, чистота и
милост, та и ние да бъдем удостоени с онази богата и весела трапеза с
помощта Христова. Нему слава във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар