ДАРЪТ: Псалом на Разкаяния

Змей Горянин

С какво да Те възхваля, Боже мой?
Със слово ли? - Та Ти Си Сам Бог Слово!
Със форма ли? - Та формите безброй
не Ти ли сътвори?
                         Кое е новото,
не сторено от Твоите ръце,
не галено от святите Ти пръсти
и не възлюбено от Твоето сърце,
изстрадало за нас дори на кръст и
насочило ни към Живота Вечен!
Кое е ново, Господи Предвечен?

Сърцето ми прелива от печал...
Какъв ли дар възхвален бих Ти дал,
когато всеки дар от Теб сме взели?

Но чувам Твоя глас от висините:
„Нима са дните ви невинно бели?
„Нима не никнат между вас злините
"и мракът ви не свързва със окови?
„Та ваште грехове не са ли нови?"

О, Господи! Да би ме пляснал с бича,
на Своя гняв - не би ме тъй боляло!
А Ти ми спомняш, колко ни обичаш,
как от любов към нас облече тяло,
как със смъртта Си победи смъртта ни
и как ний - Твойте блудни синове -
отново в бездната на злото тънем
със нови и все нови грехове...
И наште грехове Ти искаш в дар...

О, Господи, изпепели с пожар
сърцето ми, но друго въздаяние
наместо грехове вземи от мене:
сълзите ми на горко покаяние
и любовта на моето смирение.

Бачковски монастир,
март 1954 г.

източник