Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Истина ви казвам, нито в Израиля
намерих толкова голяма вяра
(Мат. 8:10)
Благослови отче!
Няма нищо по-силно от истинската вяра и надежда на Бога, защото
вярата и надеждата са майка на всички добродетели и каквото
поискаме с вяра от Бога, лесно го получаваме, стига само да е полезно. С
такава вяра Авраам се оправда и роди на старини сина си Исаак, с такава
вяра Анна роди пророк Самуил. С такава вяра и днешният евангелски
стотник измолил изцеление за слугата си, както ще чуете сега от
Евангелието.
Евангелие от Матей, зачало 25
В онова време, като влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него
един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома
разслабен и люто страда. Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. А
стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под
покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм
подвластен човек и имам мен подчинени войници, едному казвам: върви, и
отива, и другиму: дойди, и дохожда, и на слугата си: направи това, и
прави. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха
подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма
вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на
трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на
царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина, там ще бъде плач
и скърцане със зъби. И рече Иисус на стотника: иди си и, както си
повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час. (Мат. 8:5–13)
ТЪЛКУВAНИE
Този стотник не бил евреин, а бил друговерец и идолопоклонник и
имал подчинени сто войници. Много обичал евреите и затова им
направил синагога. И когато слугата му легнал тежко болен и бил на
умиране, той, след като бил чувал за Христовите чудеса, като разбрал, че
Христос е дошъл в Капернаум, отишъл при него и Му казал: Господи,
слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. Но преди още да каже:
„Ела да го изцериш”, Христос го изпреварил и рекъл: Ще дойда и ще го
излекувам. Христос казал това, за да покаже вярата на стотника, защото
Христос знаел какво щял да отговори той. Ако беше казал: „Върви си, слугата ти ще оздравее”, както бил казвал на мнозина, вярата му нямаше
да се прояви. Но Христос обещал да отиде, за да освети и къщата му.
Защото Христос затова дойде на земята – да изцери болните и слабите. И
като показа голямата вяра на стотника пред евреите, излекува с една дума
и слугата му.
О, чудна вяра на стотника! Един другородец да има толкова
вяра, а евреите знаели закона, но не вярвали в Христа. Стотникът рекъл:
Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но само кажи дума.
А евреите казвали за Христа, че в Него има бяс. Стотникът не казвал:
„Господи, помоли се слугата ми да оздравее”, а казал: „Само заповядай.
Защото видях, че ти с една дума очисти прокажени, просвети слепи,
изцери глухи и възкреси мъртви. Делата Ти показват, че ти си всесилен
Бог. След като с една дума изцери толкова много болести, вярвам, че и
слугата ми ще оздравее, само кажи. Защото и аз съм подвластен човек,
царски слуга, и комуто кажа нещо, той веднага го изпълнява, а това се
отнася в много по-голяма степен за Теб, Който си всесилен Бог и държиш
в ръката Си и смъртта, и живота, и болестта, и здравето, и каквото
заповядаш, веднага можеш да го направиш. Защото и смъртта, и
животът, и болестта и здравето Те слушат като слуги.” Тогава
Христос се почудил и рекъл: „Наистина, дори в най-учените евреи, които
постоянно четат пророческите книги, говорещи за Иисус Христос не
намерих толкова голяма вяра, каквато има в този стотник, който
повярва толкова скоро, без да знае еврейския закон.”
„Затова ви казвам, че мнозина чужденци, като този стотник ще
дойдат от изток и запад, тоест от целия свят, и ще влязат при Авраам в
Небесното царство.” Както и стана. Защото след Христовото възнесение
безброй елини повярваха в Христа и влязоха в Небесното царство. А
синовете на Небесното царство, тоест евреите, ще бъдат изпъдени за
неверието си, защото не само не вярвали, но и хвърляли камъни по Христа
и казвали, че яде и пие с грешници и има бяс. А това, което Христос казал
– че не намерил толкова голяма вяра дори сред израилтяните – го казал за
Иаков, който имал по-голяма вяра и от Авраам, но пък не вярвал, че Бог е
навсякъде, а мислел, че е само в неговата родина, затова, когато видял
насън небесната слава, се уплашил и рекъл: Настина Господ е на това
място, аз пък не знаех (Бит. 28:16). Затова Христос похвалил стотника,
който имал по-голяма вяра от Израиля (Иакова). Защото Иаков мислел, че
Бог не е навсякъде, а стотникът осъзнавал и повярвал, че Бог е навсякъде,
всичко вижда и всичко върши само с една дума. Затова евреите ще бъдат
изпъдени от Небесното царство и за неверието си ще бъдат осъдени на
вечен (безкраен) огън, където е тъмнина и скърцане със зъби. След като
казал това, Христос рекъл на стотника: „Иди си и, като си повярвал, че
мога с една дума да излекувам слугата ти, нека ти бъде.” И като си
отишъл, намерил слугата си здрав. Но Христос не само изцерил слугата
му, но и укрепил стотника във вярата и проявил голямата Си сила и
милост, които винаги проявява и към нас.
ПОУЧEНИE
Благочестиви християни, днешният евангелски стотник ни показва
много душеполезен пример. Като повярвал, че Христос е истинският
Бог, той разбрал с колко голяма чистота трябва да се приближи до Него
защото, като помислил за греховете си и като видял, че не е достоен да
приеме Христа в къщата си, макар и да бил големец, не се засрамил, а
насред Капернаум пред целия народ с вяра и смирение казал на Христа, че
не е достоен да влезе в къщата му, когато Христос искал да отиде у дома
му. О, Божествен глас и права истина! Вижте как той мислел, че не е
достоен, и не смеел да приеме Христа в къщата си, а ние ежедневно
слушаме апостол Павел да казва: „Който яде този хляб и пие тази чаша
недостойно, е виновен за вечна мъка” (ср. 1 Кор. 11:29), и пак се
причастяваме недостойни. Чуйте как стотникът изповядва своето
недостойнство пред целия народ, а ние, без да покажем греховете и
недостойнството си пред духовника, без страх се причастяваме
недостойни. И защо става така? Не поради нещо друго, а защото не
размишляваме за греховете си и за тайната, която приемаме. Струва ни се,
че приемаме обикновен хляб и вино, но Божието слово ясно ни уверява, че
това не е обикновен хляб и вино, а е Тялото и Кръвта Христова. Защото
Сам Христос, когато установи тайнството свето Причастие, взе хляб пред
апостолите, благослови го, разчупи го, даде им и каза: „Вземете, яжте,
това е Моето тяло”, и като им подаде чашата, каза: „Вземете и пийте от
нея всички, това е моята кръв” (вж. Мат. 26:26, Марк 14:22, Лука 22:19,
1 Кор.11:24). И поради това, че светото Причастие е Тялото и Кръвта
Христова, затова не бива да се причастяваме грешни и недостойни, а
трябва да бъдем чисти и свети, както казва и самият свещеник, който
служи на това тайнство: „Сватая святим”, тоест казва: „Светата тайна е
за свети хора”. Апостол Павел казва: „Който се причастява недостойно,
приема смърт, а не причастие” (ср. 1 Кор. 11:29).
А Христос казва, че
който не яде Неговото Тяло и не пие Неговата Кръв, тоест, който не взема
свето Причастие, не ще влезе в Небесното царство (вж. Иоан 6:53). Но да
размислим сега кой от нас е безгрешен и достоен? Настина никой. Ами
щом като е така, какво да правим? Ако се причастяваме недостойни,
влизаме в още по-голям грях, ако ли пък не се причастим, ще бъдем
осъдени на вечна мъка. Как да постъпим сега, като е тясно и от двете
страни? Но ако погледнем в Божието Писание, ще намерим доста лесен
начин. Апостол Павел казва: „Когато човек иска да се причасти, първо да
изпита себе си” (вж. 1 Кор. 11:28), тоест съвестта си и греховете си, и ако
види, че е недостоен и пълен с грехове, да се покае като цар Давид и
Манасия, да остави греховете си като Закхей и Матей, да отиде при
духовник да изповяда греховете си, като блудницата и разбойника, и като
се зарече вече да не ги извършва и се въздържи, тогава се очиства от
греховете си и става достоен за свето Причастие, както казва Давид: „Не
скрих беззаконието си, изповядах го пред Господа и Той ми прости”
(ср. Пс. 31:5). Трябва само да се покаем, като Давид, да пролеем сълзи за
греховете си, като Петър и да измием греховете си с покаяние, пост,
молитви и милостиня, и тогава Бог съвсем скоро ни удостоява да приемем
свето Причастие, около което Божиите ангели стоят със страх. Защото Бог,
като види нашата вяра, надежда и чисто покаяние, Сам ни прави достойни
за свето Причастие, което освещава и тялото, и душата, съединява ни с
Бога, прави ни страшни за дявола, приятни за ангелите и синове на Бога,
Комуто слава във вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар