Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански
Не искам Аз смъртта на грешника,
но да се отвърне грешникът
от пътя си и да бъде жив
(Иез. 33:11)
Благослови, отче!
Милостивият Бог не се грижи за нищо друго толкова много, колкото за
спасението на човешката душа, както казва апостол Павел: „Бог иска
спасението на всички ни и да достигнем до познание на истината“ (ср. 1
Тим. 2:4), а пророк Иезекиил казва, че Бог не иска смъртта на грешника, а
желае грешникът да се обърне към покаяние и да бъде жив (спасен) (вж. Иез.
33:11, 18:23). Защото Бог ни създаде не за да погинем, а за да се спасим и да
получим Небесното царство, което е приготвено за нас преди създаването на
света (вж. Мат. 25:34). Вижте колко добри неща е направил Бог за нас и колко
много иска спасението на всички ни. Ние трябва само да се погрижим за
нашето спасение и да упътим ближните си към истинския път, защото това е
много важно за нашето спасение. Както казва Бог, чрез устата на пророк
Иеремия: „Който изведе някого от зло към добро или според силата си упъти
някой грешник към добродетел, е подобен на Бога, Който за човешкото
спасение стана човек, мъчи се и се разпна, за да ни избави от клетвата на
закона“. И щом Бог пострада за нас, защо и ние да не се потрудим за
грешните си братя да ги изтръгнем от ръцете на дявола и да ги поведем по
пътя на добродетелите? Защото душата е по-ценна от тялото и поради това
този, който поучи друг, ще получи от Бога по-голяма награда от онзи,
който дава милостиня, защото с милостинята ползваме тялото, а с
поучението ползваме душата и насочваме човека към добрия път. Затова
трябва да се грижим повече за душата, а не за телесните неща и винаги да
се учим на добро, за да измъкнем душата си от бездната на греховете и
злините, които я заобикалят отвсякъде, и да победим страстите си, които
винаги се борят с душата. Защото постоянно се борим с безплътните духове,
но да не се боим от тях, като имаме за оръжие Божията сила и помощ, само
трябва да пазим езика си от срамни думи, очите си от грешно гледане, и
ума си от нечисти помисли. Да се препашем с истината, да облечем
правдата, да вземем вярата, като щит и молитвите, като меч, да застанем
срещу дявола и да угасим стрелите му (ср. Еф. 6:14—17), тоест: лошите
похоти, нечистите мисли, гнева, обидата, завистта, яростта, омразата,
сребролюбието и други подобни. Ето с горепосочените добродетели
можем да угасим всички тези злини и да победим самия дявол. Защото
както воюването ни е срещу безплътни духове, така и оръжието ни е
духовно и дяволът бяга от него, като от огън. Само трябва да бъдем
будни, тоест да се пазим от лоши дела, да се въздържаме от много ядене и
пиене и да даваме милостиня на сиромасите. Защото който милва
сиромасите, дава назаем на Бога. И Бог ще му даде за този заем не един
или два процента лихва, а колкото е дал, ще получи още повече на този
свят. А на онзи свят ще получи вечен живот. Ако на този свят някой ни
обещае двеста процента лихва, даваме цялото си имущество, макар
понякога да се случва да не можем да си вземем и главницата (тoвa кoeтo
смe дaли). А там при Бoгa няма такова нещо, каквото сме дали, си стои
при Нeгo непокътнато, и Бог ще ни заплати стократно (вж. Мат. 19:29,
Марк. 10:30). Ами щом като е така, защо не се потрудим, та да получим
стократно и на този временен свят, и на онзи, вечния? Но ние държим
имуществото си, крием го и не искаме да го дадем назаем на Бога, та да
получим от Него някаква помощ на онзи свят. Но има много хора, които
се смеят на тези думи и изобщо не ги слушат, защото нито усещат силата
им, нито Божиите обещания имат значение за тях, нито имат страх от
Божия Страшен съд, както и от ежедневните поучения на Свещеното
Писание. Но църковните учители не бива да обръщат внимание на
тяхното непокорство, а трябва да се трудят с ежедневното си поучение да
ги избавят от този пиянски сън и да ги доведат до разбиране на истината, за
да снемат от себе си отговорността за тях и да ги направят участници в
Небесното царство с Божията помощ. Нему слава сега и винаги, и във
вечните векове, амин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар