архимандрит Серафим
Обичам Те, Боже, защото
си дивно създал
небето, земята и всичко,
що пълни света.
Обичам Те, Боже, защото
си хубости разлял
навредом, където е
Твоята стъпка дошла.
Обичам Те зарад небесния
звезден безкрай,
кой тихо приказва, че
още по-безкраен си Ти.
Обичам Те зарад земята,
що мълком страдай
и стене, заветите Твои
дорде въплоти.
Обичам Те, дето на
облаци дал си крила
безшумно да могат над
всички земи да летят,
да кичат планински
вериги и стръмни била
и нивите, в жега
засъхнали, с дъжд да поят.
Обичам Те зарад цветята,
кои си посял
по всички поляни да пъстрят зеления злак.
Обичам Те, дето вода на
реките си дал,
да носят и в суша
разхлада за жадните пак.
Обичам Те заради
птичките, в чиито гърла,
Ти вложил си песни, що
радват човешкия слух.
Обичам Те, Боже, за
Твойте безкрайни дела,
кои красотата разбулват
на Твоя Свят Дух,
Обичам Те, Боже, затуй,
че създал си и мен
да гледам в почуда
света, чудесата безброй,
че дал си ми ум и сърце,
та от Теб запленен
навред да Те търся със жажда света́, Боже мой!
Няма коментари:
Публикуване на коментар