ВЕЛИКДЕН

архимандрит Серафим

Залюляха камбанки кокичета.

Звънна първата пролетна вест.

И дочуха туй малките птичета

и — Великден да срещнат — те всичките

изнаскачаха в близкия бряст.

Бързо зимата сбра си осталите

още тук-таме лед, снегове,

и утихнаха бурите, халите,

и започна благ Слънчо заспалите

под земята треви да зове,

И донесе южнякът от някъде

топла ласка за всички, цветя.

Те, зимували дълго, Бог знай къде,

зацъфтяха засмени навсякъде

и окичиха с мирис света.

Затрептяха мушици в просторите,

буболечки поеха в бърз ход

низ тревата. — А там в кръгозорите

чучулиги възбог. — Тук пък в дворите

пред къщята — кипеж и живот.

И когато утихна веч тропотът

срещу празника свят през нощта

със камбанния звън сля се шепотът

на цветята: „Бог, вдигнал от сън света,

възкреси и Иисуса Христа“!