архимандрит Серафим
Бял белее се светът.
Ниско слязло над полето,
като купол е небето
и като бял храм лесът.
Сгушени под бял кожух
сякаш се елхите молят,
и по всички техни стволи
пада белоснежен пух.
И такава тишина
из безмълвните алеи!
По безбройни полюлеи
свети тиха светлина.
Ти си мислиш: в тоя час
чудо става на земята.
Затова са небесата
толкоз близичко над нас.
И очакваш из отвъд
ангели да се покажат
и възторжено да кажат:
„Бог роди се днеска в
плът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар