ПРАВОСЛАВНА БИБЛИОТЕКА: НЕДЕЛЯ ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Евангелие за слепия Вартимей

Лк. 18: 35 – 43, Зач. 93

Св. Николай Велимирович

Много, премного неща има в света, които човек не употребява по предназначение или злоупотребява с тях. Мнозина слагат на часовника си масивна златна верижка – не заради часовника, а за да ги видят хората какви украшения имат. Мнозина държат расови коне и блестяща каляска, не защото са им потребни за возене, а за удивление на народа и за яд на душманите! О, стократно жалки са онези, на които безсловесните коне и безжизнените колела ще вдигнат престижа! Мнозина се обличат неприлично, не за да скрият своята отчаяна голота и да предпазят тялото си от студ и прах, а за да натрапят своята хубост. О, незавидна хубост, която сухата трева и животинската кожа могат да увеличат толкова много! Мнозина отрупват своя дом със златна и сребърна посуда и други излишни украшения само за да имат какво да пазят до смъртта си от крадци. О, бедни братя, нима не виждате, че пазите от крадци най-големия крадец, който съвсем е разграбил и опустошил душите ви? Да бихте пазили душата си така внимателно, както пазите вашите накити, душата ви щеше да ги надживее; а така накитите ще надживеят душите ви. А какво да се каже за храната и питиетата, които Бог е дал на хората за изхранване на тялото, и които хората употребяват за опропастяването и на тялото, и на душата? А какво да се каже за езика, който е даден на хората да славят Бога, да се поучават и утешават един друг, но който хората използват да хулят Бога, за самохвалство, за клеветене, за озлобяване и тровене на душата? И какво да се каже за разума, който е даден на хората за водач по пътя към божествената истина, и който човеците използват за помощник и аргатин във всеки грях и порок? И какво още да се каже за човешкото сърце, което е дадено на хората, за да бъде орган на любовта, орган, открит за Бога и небесния свят, но хората са го превърнали в мях, изпълнен с всякаква нечистота: похот, сребролюбие, гордост и омраза? Същото може да се каже и за очите. Бог дал очите на хората не за нещо друго, а да виждат в този свят предобраза на другия, истинския и безсмъртeн свят. Но както някой, като погледне сянката, приковава поглед в дървото, от което е сянката, така много хора приковават своя поглед през целия си живот изключително към този чувствен свят и съвсем ослепяват душите си за Бога и за небесния свят. Защо тогава са им очите? Тогава техните очи не са ли станали убийци на душите им? Очите им не ги повели по пътя към вечната истина, а от първоначалния добър път, на който Бог поставя всички млади души, ги повели в безизходната заблуда и трънака на този свят, от който не се вижда нищо освен само тази безизходица и трънакa. О, колко и колко, не хиляди, а милиони са човешките същества, чиито очи са ги докарали до съвършена гибел на душите! Дали могат да се преброят царете, които през историята са загубили царствата си поради лакомията на очите? И колко мъдреци – разума си? И колко порядъчни мъже и жени – достойнството си? Колко състоятелни домове са разорени заради женски накити, съвършено непотребни за слепите! Колко болници са се напълнили с онези, които първо съгрешили с очите си, [а после] заплатили своя грях с плътски болести и духовен мрак? Наистина, ако човек може да преброи всички жертви на алчните и похотливи очи, не би се стърпял да не извика: „Трябва да завиждаме на слепите!“. Затова и Господ Иисус никога и никого не нарекъл слепец, който и да е сляп, отишъл при Него, а нарекъл слепци народните старейшини, духовните им водачи и книжниците, които имали очи, ала нищо не виждали (Мат. 13: 15). Защото, който е сляп с телесните си очи, той е сляп до време и единствено на този временен свят; а който е сляп духом, той е сляп и за двата свята – и за този, и за онзи, и за временния, и за вечността. Телесната слепота е само бледа картина на духовната слепота и ясно предупреждение за духовните слепци, които не виждат Бога и Божието Царство, та да дойдат на себе си и да се изцелят, докато е още време. Чрез физически слепите Бог иска да покаже слепотата на духовните слепци. Слепотата на очите не е дошла от Бога, както и останалите недостатъци и болести, а от човешките грехове. Ако не беше духовната слепота на хората, всички слепци изведнъж щяха да прогледнат. Но докато има духовни слепци, които духом не виждат Бога, дотогава Бог ще изобразява тяхната слепота със затворените очи на телесно слепите. Ако не съществуваше духовната глухота и немота на хората, за миг всички глухи биха прочули и немите проговорили. Ала докато има хора, които нямат слух да чуят Божия Закон, нито пък език, за да разгласят за величието и славата Божии, дотогава Бог ще Си служи с телесната глухота и немота на онези, първите. Ако я нямаше духовната проказа, нито туберкулозата, нито парализата, нито треската, нито останалите болести на духа, веднага всички телесно болни щяха да оздравеят от всички болести, които засягат тялото, защото техният болен дух ги принуждава да се появяват и да разкриват тяхното състояние. Та докато тези всички болести са обхванали духа на човека, дотогава те ще се появяват и върху човешките тела. И тъй, слепотата на телесните очи има своя дълбок духовен смисъл и има своето обяснение само и единствено от духовната наука. Който не е вещ в духовната наука, извън нейната област нито знае, нито може да разбере защо в света съществуват телесните слепота, глухота и немота, и всички останали болести и недъзи на човешкото тяло. Такъв човек може само да отвори уста от недоумение пред сляп човек и да каже на себе си: „Благодаря на Бога, че не съм сляп!“. А кой ти каза, че не си сляп? И защо съжаляваш онзи, който е пратен от тайнствения Промисъл пред тебе поради съжаление към тебе? Ако не беше ти сляп, пред тебе не би се появил слепец. Но той се е появил като жива диагноза на твоята болест, на твоята вътрешна слепота. Ако слепецът е предизвикал у теб съжаление и ти си посегнал към джоба си и си му дал милостиня, нито ти, нито той сте изиграли добре своята главна роля. Главната роля на слепеца при среща с теб е той със своята външна слепота да ти покаже твоята вътрешна слепота; а твоята главна роля в този случай е ти добре да усвоиш изнесената лекция, да заплачеш над своята собствена слепота и да побързаш по-скоро да се излекуваш от слепотата на духа. Къде да отидеш? При кого да отидеш? Кой е лекарят на слепите в света? Никой от смъртните хора. Само Онзи, Който е сътворил и духовното, и телесното зрение, Единствено Той е в състояние да излекува духовната и телесната слепота. Ще попиташ: защо Господ, като имал сила да целѝ слепи, защо не изцелил всички слепи по земята? А как тогава би се изцелила духовната слепота на хората? Каква щеше да бъде ползата от писането на книги за духовната слепота, когато хората трудно се учат от уроците на живите слепци, които виждат пред себе си? Докато има духовна слепота, дотогава ще има и телесна слепота. А сега да се насочим към днешното евангелско четиво, от което ще се види защо Господ е изцелил точно онези слепци, и защо само тях.

А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше. Тогава Господ Иисус пътувал от Галилея за Иерусалим и бил тръгнал по пътя през долината на река Иордан, като минавал през град Иерихон. Това било Неговото последно посещение в този град. Първото било около три години преди това и то тогава, когато Господ отишъл с останалия народ на Иордан, за да се кръсти от Иоан Предтеча. Каква разлика от тогава и сега! Тогава Господ вървял между народа като непознат и никой, поради въодушевлението от Иоан, не забелязвал Него, по-големия от Иоана, докато Иоан не посочил с пръст към Него и не казал: Ето Агнецa Божий… Този е, за Когото аз казах (Иоан 1: 29 – 30). А сега с него вървели учениците Му и множество народ (Марк 10: 46),иразгласената слава, която била достигнала и иерихонския слепец. Тогава Той започнал Своята мисия, а сега вървял към кървавия и победоносен край на тази мисия. Всичко, ставащо в Христовия живот, било като че ли случайно, но всъщност всичко – до най-малката дреболия, вървяло по Божия план за спасението на човеците. Един слепец седеше край пътя. Нима случайно? И нима случайно Христос минал по пътя покрай него? Всъщност всичко това е станало по Божия Промисъл. Господ трябвало да отвори телесните очи на този беден слепец само няколко дена преди духовните слепци в Иерусалим да Го разпнат на Кръста. Той искал с вярата на този слепец да засрами неверието на иерусалимските старейшини и книжници. Искал още веднъж ясно да покаже, че човешките грехове всичко са обърнали наопаки така, че които не гледат, виждат, а които гледат, не виждат. Тъй, както Той и по-рано казал, че е дошъл на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи (Иоан 9: 39). Онези, които всеки ден в храма гледали с очите си Свещеното Писание и го тълкували на народа, не могли да видят в Господ Иисус Месията и Спасителя, а този иерихонски слепец, който нито е можел да чете Светото Писание, нито пък, още по-малко, да Го тълкува, видял, че Христос Господ е Спасител на света. От Евангелието по свети Марк се вижда, че този слепец бил син на някой си Тимей, заради което се наричал и Вартимей. Евангелист Матей споменава за двама слепци, вместо за един. Но това не е някакво противоречие между евангелистите, а както и в случая с двамата обсебени в Гадара, единият евангелист споменава двамина, а другият посочва само онзи, който бил по-известен и познат в околността. Възможно е и двамата слепци да не били заедно, а единият да е бил в единия край на града, а вторият – в другия. А се случвало и много често Господ на едно и също място и в един и същи ден да вършел много чудеса и да изцелявал много болни. Но тук иде реч за един слепец и то за онзи, който бил по-известен в града – за Вартимей. Този човек не само че бил сляп, ами бил и сиромах, защото е казано: седеше край пътя и просеше. Просията е занимание на голямата част от слепците по света. Има ли някой, който да не види в това Божия пръст, че между сиромасите има най-много слепци в света? Слепецът, макар и сам да не вижда, непременно трябва да се забелязва отдалеч. Така той служи на хората, като живо напомня за другия свят. Слепият богаташ, който седи между четирите стени в дома си, е двойно по-сляп, защото нито вижда, нито се вижда и остава безполезен и за себе си, и за другите. Бедният слепец е принуден да се движи между хората заради просенето. И така, Вартимей стоял, както обикновено, край пътя и просел милостиня от преминаващите.

И като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Много народ по това време вървял след Христос. И шума от този народ чул Вартимей с изострения си слух, който, както е известно, се усилва при слепите. Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Достатъчно било само да чуе това велико име, и слепият Вартимей издигнал глас. Това означава, че той вече е знаел за Господ Иисус не само по име, а и по делата Му. Той изглежда е знаел, че много подобни нему слепци били изцелени от Христа. Той трябва дълго време да се е надявал, че този единствен Изцелител ще мине по пътя, край който той прекарвал дните си. Сляп като прахта, на която седял, нямайки на какво да се надява в този живот, освен на Христа или на смъртта. И тъй като дълго се надявал на Христос и очаквал Неговото минаване, Вартимей вече имал на езика си готови слова: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Защо го нарича Давидов син? Защото очакваният Месия трябвало да дойде от Давидовото коляно, както и станало, защото Пресвета Дева Мария била от това коляно. Помилуй ме! Т.е. дай ми онова, което само Ти можеш да ми дадеш. Смили се над прахта в прахта! Малките хора с мъка ми дават по някой грош, та да мога да храня плътта си с хляб. Но Ти можеш да ми дадеш всичко, което желая. А аз искам само едно: да прогледна. Вярвам в твоята милост; вярвам, че лесно и милостиво[1] ще дадеш зрение на очите ми така, както хората ми подхвърлят грошове. Защото ти си царски богат в даровете и в милосърдието. Иисусе… помилуй ме!

Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Имало толкова народ, че едни вървели пред него, а други след него. Вероятно Вартимей викал толкова силно, че започнали да го възпират, та чак и да му забраняват. Изглежда, че неговият отчаян глас е надвиквал целия шум и врява на народа. Вероятно неговият глас досадил на мнозина, та вече били принудени да го карат да замълчи. Но Вартимей не замълчал. Той знаел, че за него е настъпил съдбоносен час – или ще бъде изцелен от Христа Чудотвореца, или до смъртта си ще остане на пътя, обкръжен от тъма. Затова ни най-малко не обръщал внимание на упреците и възпиранията на онези, които и при най-добро желание[2] не могли да му дадат нищо повече от някой и друг дребен грош, а продължавал да вика към Онзи, Който можел да му даде онова, което само Бог дава. Иисусе… помилуй ме!

За съжаление, такива сцени и днес се повтарят безброй пъти. Мнозина и мнозина, които искат да пристъпят към Господа Иисуса, биват възпирани и то обикновено от онези, които вървят отпред – от народните старейшини, духовните водачи и книжниците. Много жадни души викат към Христос, но биват ругани и възпирани. И обикновено простите и бедни хора, чиито сърца не са толкова закоравели от злобата и пороците, се опитват да пристъпят към Христа и викат към Него, докато онези, които са изгубили пътя и са се оплели в трънака на този свят, им забраняват и ги отблъскват от Христос. Това се случва и с отделни хора, и с цели народи. Простата маса народ в цяла Европа, например, днес вика към Христос като към единствения прозорлив Водач по пътя и Спасител, докато онези, които предвождат европейските народи, се подиграват с тях, възпират ги, а понякога дори и забраняват на народите да изговарят това свято и спасително име. Онези, значи, които вървели напред и възпирали слепия Вартимей, били по-слепи от него, както са по-слепи мнозина от народните водачи и книжници; както са по-слепи от европейските селяни и така наречените народни просветители в Европа. Така и днес, както и тогава, се изпълняват Христовите думи: че слепите виждат, а виждащите са ослепели. Но вижте какъв удивителен пример на постоянство във вярата дава на всички ни слепият Вартимей! Забраняват му [да вика], но той не обръща внимание на това. Kарат го да мълчи, но той вика по-силно. За какво да обръща внимание на сухи тръстики, които са вътрешно слепи, както той външно? Неговата жадна душа чувства, че от Христос струи изобилен, свеж и съвършен живот; чувства, че този Иисус, за Когото толкова е слушал и размишлявал, носи Небето на главата, мъдрост на езика, милост в сърцето и здраве в ръцете. Какво са пред Животворящия Иисус всички фарисеи, първосвещеници и книжници, който се хвалят само със светски знания и се препират за книги и идеи? Сухи тръстики, които шумят безполезно; мъртви кости, които скърцат, като се трият една в друга! При цялото свое знание, мъдрост, власт и суета те не могат да дадат нему – отчаяния слепец, нищо повече, освен мръсните си и съмнително спечелени грошове. Това са тези, които сега заплашително вдигат юмрук над него и му забраняват да вика, сега, когато истинският Мъдрец, истинският Човеколюбец и истинският Лекар удостоява със Своите нозе праха по пътя, който се посипва по празните очи на Вартимей. Трябва ли да ги слуша в този съдбоносен час? Трябва ли да се уплаши от отворените уста на свистящите сухи тръстики и от тракането на мъртвешките кости? Не, абсолютно не, Вартимее! По-добре е за теб да умреш от техните удари, отколкото да останеш край пътя, зависим от техните грошове. Не, изобщо не, християнино! Изобщо не се страхувай от онези, които стоят между тебе и Христос, дори и царски корони да носят на главите си, и железни палици – в ръцете си, и всичките знания на този свят – в главите си. Защото в сравнение с Христос всички те са сухи тръстики и мъртвешки кости. Нито самите те виждат, нито на теб могат да дадат зрение; нито самите те имат в себе си живот; нито могат да дадат на тебе; нито те знаят нещо, нито могат тебе да научат. Цялата им земна сила и богатство са дребни крайцери[3], които те изпросват от този материален свят, а ти, като просиш от тях – просяците, те дават и на теб. О, християнино, постоянствай във викането към Христос като слепия Вартимей! Викай, викай с все сила, докато Той те чуе. Нека да ти забраняват; нека духовните слепци да ти се присмиват; нека сухите тръстики да свистят, нека да скърцат сухите кости – ти само викай постоянно: Иисусе… помилуй ме!

Наистина, този сляп Вартимей не бил духом сляп. Неговата силна и несъкрушима вяра в Христа Господа давала зрение на неговия дух. С духа си той виждал Бога, макар и с телесните си очи да не виждал Божиите творения. Той виждал главното – онова, което е силно, непреминаващо, безсмъртно, нетленно, вечно живо и радостно. Онези, които го карали да мълчи, били истинските и неизлечими слепци. Напразно те вървели пред Христос като Негов авангард, те били по-слепи от Вартимей; те не разбирали пред Кого вървят и Кой върви след тях. Каква страшна и величествена поука за Христовите свещеници в наши дни; за онези, които вървят отпред и ръководят духовния живот на народа! Нека да се затворят в килиите на своите души и сами да размислят дали виждат по-добре от слепия Вартимей, който не можел с очите си да види нито дърветата, нито камъните, нито зверовете, нито мъртвите, ала с духа си виждал Бога, виждал Божеството на Христос Господ. Дали някои от тях не приличат много на онези, които вървят отпред, като възпират истински вярващите хора; като се присмиват над викащите към Христа човешки души; като отблъскват истинските богомолци и ги карат да мълчат? Най-после, когато Господ се доближил, чул вика на слепия Вартимей и видял онези, които го възпирали. Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. Хиляди от тях са минавали покрай отчаяния слепец и не спирали, нито го съжалявали, а нещо повече – карали го да мълчи, за да не тормози техния слух. А Иисус го видял и спрял. Как да не спре пред слепец, когато и той е човек, а Tой дошъл в света заради хората? Как да не спре пред човека, който Го вика и иска Неговата помощ, пред един добър човек с виждаща душа? Защо да бърза за Иерусалим? Там са Ирод, Пилат и Каифа – лоши и по-слепи от този Вартимей. Този проси от Него спасение, а онези правят за Него кръст. Спря и заповяда на онези немилосърдни, бързащи напред, и те да спрат и да се съжалят над един свой брат. О, ако и днес Господ заповяда на бързащите, които бързат към т.нар. прогрес, но безгрижно оставят своите бедни братя в калта край техния път към прогреса напразно да плачат и викат – как би им заповядал да спрат! Ето, за Него човекът е повече от всеки външен, измамен прогрес, от всички цивилизации, университети, книги и машини. Милостта е повече от всички човешки фрази, от всички човешки творения – интелектуални и материални. Бързащите напред се ръководят от малката полза, а Христос винаги се стреми към най-голямата полза. Бързащите напред са сарафи, които обменят дребни монети, а Христос е истински богаташ, който донася и раздава най-великите блага. Евангелист Марк съобщава, че след Христовата заповед да Му го доведат, някои хора повикали слепия Вартимей и му казали: Дерзай, стани, вика те. Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. От това е ясно, че дотогава Вартимей седял и викал, викал силно, та да го чуе Христос. Изглежда, че преди да го повика, не можел да стане от голямо вълнение и страх да не би Христос, като минава, да не го чуе. А сега, о, радост, като му казали, че Той го вика – скочил, хвърлил от себе си дрехата и отишъл. Тези думи крият един дълбок, вътрешен смисъл, или по-точно, крият цялата сила за спасението на нашите души. В своята духовна слепота и ние стоим в праха на този свят. Като почувстваме близостта на Бога, ние в същото време чувстваме своята заслепеност от греховете, своето безсилие, нечистота и нищожност. Тогава ще започнем със сълзи да викаме към Бога за помощ, но вече седейки, защото не ще можем да се измъкнем от блатото на греха, колкото и да мразим греха, докато не почувстваме, че Бог чува нашия вик – Дерзай, стани, вика те! На пробудения грешник е необходимо да чуе тези думи, преди да остави греха и решително да пристъпи към Бога. Защото, като почувства близостта на Бога и своето заслепение от греха, грешният човек бива нападнат от страх от Божия Съд. Той седи като парализиран, трепери от страха и вика към Бога за помощ. Някой трябва да му каже да не се бои, па тогава да стане от калта на своето безсилие и греховност, та чак тогава Бог да го повика. Кой е този, който ще каже на пробудения грешник? Църквата. Тя е за това – да окуражи пробудените грешници, да им помогне да станат и да ги увери в Божията милост. Тя е за това – на всеки, който призовава Бога за спасение, да каже: Дерзай, стани, вика те! Но защо Вартимей хвърлил от себе си дрехата, преди да стане и пристъпи към Христос? И действието има своя дълбок вътрешен смисъл. Иносказателно горната дреха изобразява тъканта на греха и порока, в които са облечени душите на заслепените грешници. От одеждите на греха и техните души са ослепели; те не виждат Бога. От тези тежки като олово дрехи те не могат нито да станат, нито да пристъпят към Бога. Те, значи, трябва да хвърлят нечистите, тежки и непрозрачни дрехи от своите души – т.е. първо трябва да отхвърлят всеки грях от себе си, за да могат тогава да станат и пристъпят към Бога. Целият треперещ като струна на гусла, слепият Вартимей приближил към Господ Иисус.

И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Защо Христос пита слепеца какво иска от Него, като Той предварително знае това? Наистина, Той предварително знаел не само какво иска слепецът от Него, а и преди да стигне до Иерехон, знаел какво ще се случи в града този ден. Той, Който предсказал четиридесет години по-рано разорението на Иерусалим и разпръсването на евреите по целия свят, Той, Който предсказал края на този свят и Страшния съд няколко хиляди години преди това да се случи, можел лесно да прозре какво ще стане този ден в Иерихон, а и това какво слепият Вартимей ще пожелае Той да стори. Той, значи, не пита, защото не знае, а пита заради самия Вартимей и заради присъстващия народ. Пита заради него, та той ясно да покаже своето желание и с думи да открие онова, което чувства сърцето му. Така Господ дава поучение и на всички нас, че трябва във всяка наша молитва към Бога да се изразяваме ясно. Молитвата, изказана с [ясни] думи, кристализира, пречиства и освежава молитвата на нашите сърца. А заради народа Господ го пита, та целият народ да чуе какво иска слепият човек от Него, а именно, всички да чуят, че слепият Вартимей не проси от Него някой и друг грош милостиня, а проси такава милостиня, каквато смъртните хора не са в състояние да му дадат, и която единствено живият Бог дава. Защото до този час Вартимей не бил казал съвсем ясно какво всъщност иска от Христа, макар че със сърцето ясно чувствал и с ума си знаел какво иска. До този час той само викал: Помилуй ме! Но това същото викал и на другите хора, от които очаквал милостиня в пари. Той можел на който и да е преминаващ да вика: Помилуй ме! Ето защо Господ иска слепецът ясно и пред всички да каже какво иска да му стори Христос!

Господи, да прогледам! С тези думи Вартимей отговаря на Христовия въпрос. Да прогледам! Забележете, че като се доближил до Христос, Вартимей вече не Го нарича Иисус, нито Син Давидов, а Господ. Като, значи, се доближил до Христа, той осъзнал, че Иисус е Господ. Така става и с всички вярващи; отдалеч Христос им изглежда, макар и велик, Човек, но само Човек. Отдалече ние Го наричаме именно Човек и говорим за Неговия земен произход. Но когато се доближим до Него, когато почувстваме всемогъщия и Животворящ Негов дъх, тогава ние разбираме, че той е с небесен произход, че не е от този свят, че идва от вечността да посети временните пътници, и че Той наистина е Господ.

Господи, да прогледам! Казва с разтреперан език слепият Вартимей. Иисус му рече: прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. Само една силна дума: Прогледай! И слепият Вартимей прогледнал. Това не е някаква сугестия, за която тъй много говорят „предсказващите“ духове в наше време. Това е всемогъщо Божие слово и когато се изрече, делото се осъществява. Също както в началото на сътворението: Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина! Сугестия използват лисиците над кокошките, а не Бог над хората. Защото, ако това чудо – духовните слепци, на които им е безразлично Божието всемогъщество и близост, обясняват със сугестия, тогава трябва със сугестията да обяснят и изсъхването на смокиновото дърво по Христовата дума, и утихването на бурята в морето, и спирането на вятъра. Но може ли и да се помисли, че някаква си сугестия мигновено е изсушила едно дърво, че сугестия въздейства на безжизнени неща, каквито са морето и вятърът? Кой и кога е внушавал нещо на дърветата, ветровете и бурите?

Tвоята вяра те спаси. Господ казва тези думи, за да научи хората на смирение и кротост. Той често казва това на изцелените от страшни недъзи. Така казал и на кръвотечивата жена, която дванадесет години боледувала от кръвотечение и се изцелила от едно допиране до Христовата дреха: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси (Мат. 9: 22)! Но каква вяра са имали обсебените бесновати, които Господ изцелил? Каква вяра е помогнала за възкресението на сина на наинската вдовица, когато Господ го възкресил ненадейно, тогава, когато никой не Го молил и не очаквал [чудо]. И не възкресил ли Господ Лазаря не според вярата на Марта и Мария, а въпреки тяхното съмнение? Делото по даване зрение на слепия Вартимей е, значи, дело на Христовата сила, но Господ иска да отдаде това дело и на Вартимеевата вяра, та да научи и нас на смирение и кротост, та с това да стъпче главата на сатанинската гордост на хората, отделили грош за слепеца и се възгордели в сърцето си, като че ли са извършили нещо велико. В духа на Христовата кротост говори и апостол Павел: Нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си (Фил. 2: 3). Като казва тези думи на Вартимей, Христос желае с тях да отдаде чест и на човешкото достойнство; желае да покаже, че хората са призвани да сътрудничат Богу във всяко добро дело. Ако искате, хора, да знаете в какво се състои вашето сътрудничество с Бога, тогава знайте, че то е във вярата в Христос Господ. Това е единственото, което се иска от вас, и единственото, което вие може да сторите. Вярвайте и Бог ще ви даде според вярата ви онова, което желаете.

И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога! Отворил очи, Вартимей вижда пред себе си Господ Иисус. Блазе му – още с отварянето на очите видял най-достойния за гледане! И не можел да отклони очите си от Него, от Неговата красота и висота, а като привързан[4] тръгнал след Него. Та и какво друго имало за гледане? Нечистия Иерихон – тъмното място на своето страдание? Или тревата, която ще повехне? Или облаците, които ще се разнесат? Или животните, които очакват заколване? Или хората, които неотменно вървят към гроба и тлението? Или целия този шарен свят, който се ражда в мъки, живее в мъки и в мъки умира, очаквайки своя гроб и своя край? Не. Вартимей се загледал в безсмъртния Иисус – по-силния от целия свят, по-силния от гроба и по-силния от всички пъклени сили, и погледът му останал прикован в Него. Всичко, което човек може да види на света, трябва да служи човеку за пътепоказател към най-сладката гледка – за поглед към Бога. Ако не служи за това, тогава то служи на човека като пътепоказател към объркване, към тръни, към духовен мрак и окончателна гибел. Вартимей, щом прогледнал, видял Бога без посредничеството на природата и не пожелал, нито пък му трябвало, да вижда нещо друго. Защо да гледа лицето на смъртта, като гледал Нетленния? Защо да гледа временното, като стоял пред Вечния? Защо да се държи за безсилните същества на този свят, като се държал за Всемощния? И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. Неговите очи сега насочват неговия език, неговите нозе, неговото тяло и цялата му душа. Гледайки живия Христос, той сега знае защо му е езикът – да слави Бога. И той започнал да слави и да благодари Богу. Така че Вартимей не злоупотребил с очите си за разврат и своя гибел, а ги използвал за онова, за което Бог е дал очите на човека – за гледане на величието и славата Божия. И цялото множество, което било тук, и което видяло това славно чудо, въздало Богу хвала. Дарът, който Господ Иисус дарил на Вартимей, бързо се разпрострял и върху много други, на мнозина съмняващи се и невярващи, заслепени от съмнение и неверие, се отворили духовните очи и те започнали да славят Бога. Всичко това, което станало със слепия Вартимей, се случва и днес с мнозина духовно слепи хора, когато им се възвърне духовното зрение. Тогава те тръгват след Христа и не искат нищо друго да виждат. Те славят тогава само Бога и не искат да славят нищо друго.

О, каква болница е този свят! И най-много в тази болница са слепите. А единственият Лекар в тази болница е Христос Господ. О, колко прашен е иерихонският път на този свят и каква мрачна тълпа бързала по този път! И между тази тълпа вървял само Един, който можел да даде зрение на всички слепци. Това е Христос Господ. И [само] един телесен слепец – Вартимей, стоял между тълпата от духовни слепци. Това съотношение е такова и днес. И до ден днешен телесните слепци са необикновено малко спрямо огромния брой духовни слепци, на които телесните слепци служат само за живо вразумление, жива картина и жива диагноза. Но колкото повече се увеличава броят на духовните слепци, толкова повече се увеличава и броят на телесните слепци. Европейската култура може да скрие в болниците всички телесни слепци, но не може да намали техния брой. Може да ги затвори зад стените, та светът да не ги вижда, но толкова по-зле за света от това! Безбройните духовни слепци тогава не ще могат повече да виждат по ъглите на градските улици и по селските кръстопътища картината на своите души и да четат диагнозата на своята духовна болест.

След като от Иерихон отишъл в Иерусалим, Господ Иисус бил убит от духовните слепци Ирод, Пилат, Каифа и от сляпата тълпа – на водачите и книжниците. Но гробът Го задържал едва три дена и трябвало да Го пусне. Той заповядал на земята да Го пусне от гроба, както е заповядал на Вартимеевата слепота да изчезне от очите на Вартимей. И Неговият гроб станал светло око за целия свят. Господ възкръснал и е жив и днес, невидим за телесните, но видим за духовните очи на хората; върви по прашния път на този свят и очаква някой слепец да Го повика за помощ: Господи Иисусе, помилуй ме! Той е готов да помилва всеки, който само завика към Него, както помилвал и Вартимей. И всеки, който получи от Него духовно зрение, ще тръгне след Него и ще прослави Бога. Слава и хвала на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, заедно с Отец и Дух Светий – единосъщна и неразделна Троица – сега и винаги, и вовеки веков. Амин.