От житието на св. Юлий следва, че малко преди него мъченическа смърт в Дуросторум постига и св. Валентиниан. Според „Синаксар на Константинополската патриаршия“ и „Менология“ на Василий ІІ това се случва на 24 април/7 май (вероятно 304 г.), като заедно със св. Валентиниан е посечен и св. Пасикрат. И двамата били войници в легиона, командван от някой си Авзолин. Когато Пасикрат бил на 22 години, а Валентиниан на 30 години се провеждало гонение срещу християните и те били изправени пред съда. С тях пред съда бил изправен и брата на Пасикрат – Папиан, който се изплашил и се отрекъл от християнството. Пасикрат обаче заплюл статуята на Аполон и отказал да принесе жертва, въпреки молбите на брат си. Мъченикът поставил ръката в огъня на жертвеника и казал, че "тялото е смъртно и изгаря, но душата е безсмъртна”. Майката на Пасикрат също подкрепяла сина си да не отстъпва от вярата си. Светите Пасикрат и Валентин (Валентион) били посечени с мечове през 288г.
След Пасикрат и Валентион пострадали също споменатите Юлий и Исихий, а също Накандър и Маркиан.
Изказвано е предположението, че с тази група мъченици може да се свърже най-ранният засега открит палеохристиянски паметник в Силистра. Става дума за един златен пръстен с камея, върху която е гравирана котва, фланкирана с две риби, а под нея се чети ZHGAW. Намерен е в югоизточната част на некропола на Дуросторум в гробна яма с горели и разбъркани скелети на 4 индивида. Пръстенът се датира към началото на ІV в. и се смята, че е принадлежал на един от четирмата посечени и горели ранни християни, пострадали при гоненнията в Дуросторум към началото на ІV в. Палеохристиянската символика на котвата (символ на вярата и надеждата) и рибите (символ на самия Христос, защото зад IXΘΥΣ – на гръцки риба – ранните християни разчитат формулата Ίησοΰς Xριστός Θεοΰ Υίóς Σωτήρ – Исус Христос, Син Божи и Спасител) не подлежи на съмнение. Текстът ZHGAW се приема като конюнктивна форма на глагола Zάω – живея във второ лице ед. ч. – и би могло да се преведе „Ще живея“, „Да живееш“, „Живей!“. Ако към тази възстановка на текста под котвата се добави семантиката на рибите и котвата, в заключение може да се предложи следната разшифровка: „Живей с упование, вяра и надежда в Христос – Сина Божий и Спасител“. Няма сигурни сведения с коя група раннохристиянски мъченици от Дуросторум може да се свърже масовият гроб с пръстена. По-горе стана ясно, че св. Валентиниан и св. Пасикрат били посечени заедно със съпругите си, но е твърде пресилено да се твърди, че точно тази група може да се идентифицира с гроба на четирмата мъченици с пръстена. Така или иначе, този гроб е останал неизвестен на християните в Дуросторум след 313 г., защото върху него не е издигнат мартириум и мощите не са били обект на специално внимание.
Източници: Георги Атанасов- "345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І–ІV В.)"
Няма коментари:
Публикуване на коментар