ОТВЪДНИ ПЕСНИ

архимандрит Серафим 

Безумно сърдечните струни боляха,

О, Боже, кога ги навиваше Ти,

и сълзи безброй от очите се ляха...

Но мойто сърце и до днес ми шепти,

че Ти би поискал мелодии небесни,

да свириш на моята арфа — душа,

та аз, подоловил отвъдните песни,

с тях моите братя в скръбта да теша,

И днеска прегръщам аз Твоята воля —

и слагам в нозете Ти свойто сърце.

Свири Ти на него! Едно аз Те моля,

издигнал смирено към Тебе ръце:

С къс сияен, откъснат от Твоята дреха,

сърдечните рани ми Ти превържи!

Прати ми, о, Боже, небесна утеха

и Твойта ми Татко, любов покажи!

И нека тез песни отвъдни, родени

в страдания, идат де пратиш ги Ти,

и нек приласкават душите смирени,

в които копнежът по Тебе пламти.

И в тях ако скрито вей полъх отгоре,

той нека събужда у вси любовта 

към Тебе,о, Боже, към Твойте простори,

та Ти да се славиш навред по света!