Св. Дасий Доростолски

Българските историци и учени и до днес са в голям дълг към Христовите първомъченици, тъй като досега няма нито едно сериозно българско изследване върху живота и подвига им. Прави впечатление, че през последните години нашите северни съседи, румънците, също работят много усилено върху този изключително интересен период от историята, в който се е разпространявало и утвърждавало християнството по нашите земи. Може би най-популярният и сравнително добре познат и на нашите читатели светец от тази епоха е първомъченикът на Дуросторум – св. Дасий (Dasius), който е един от най-известните и почитани мъченици на Христовата вяра по българските земи през късната античност, а и във времето на Първото българско царство. Краткото му житие е включено в многотомното издание на Жития на светци на св. Димитрий Ростовски. Вероятно пръв сред екзекутираните доростолските мъченици е св. Дасий Доростолски. Действително богати и многобройни са писмените източници за живота и мъченическата смърт на св. Дасий.

Най-ранното изображение на светеца е върху Менеалогия (месецослова) на Василий II от началото на ХI век. Представен е като мъж над средна възраст, с посребрена коса и брада, в синя свободна туника, изправен пред палач с меч в ръка. Сцената се развива на равнинно място в подножието на четири хълма. Много по-автентично и заслужаващо доверие и внимание е житието на доростолския светец. Написването му може да се определи най-рано след църковния събор в Никея от 325 г. и най-късно преди пренасянето мощите на Дасий от Доростол (Силистра) в Анкона, т. е. последната четвърт на VI век. Най-вероятно е авторът да е сирийски християнин. Връзките между християните в Добруджа и Сирия са засвидетелствани в писмени и епиграфски паметници и вече са коментирани многократно в историческата наука. Само ще вметна, че около Силистра са разположени най-ранните на Балканите скални манастири, в които през IV-VI в. е служено точно според изискванията на сирийската литургика. Житието в общи линии следва схемата на тогавашната агиографска литература. Дасий, по произход от местните траки, служи като обикновен войник в ХI Клавдиев легион по време на съвместното управление на Максимиан и Диоклециан (т. е. между 284-305 г.). По време на новогодишните карнавални езически шествия в чест на Кронус на него се пада жребият да играе роля на земното превъплъщение на божеството и в продължение на 30 дни, облечен в царски одежди, да предвожда бесовските ритуали. Като истински християнин Дасий отказва да бъде съпричастен към езическия култ, поради което е изправен на съд пред легата на легиона Басос. При разпитите Дасий отново категорично отказва да се моли пред обожествените образи на императорите, като казва: "Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог - Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност.”

Следват жестоки изтезания и Дазий е посечен, за да се увенчае с мъченическа слава. При внимателно вникване в текста за просветения читател става ясно, че законите на жанра са спазени, но само донякъде. Близо една трета от разказа е своеобразно отклонение, за да се проследи езическият ритуал, посветен на Кронус и провеждан ежегодно в една войнишка среда като Дуросторум. И това не е случайно, а преднамерено внушение на автора, носочено към съвременниците му, които през V-VI в. още били подвластни на езическата обредност. Тази традиция явно е била толкова силна, та е достигнала до денднешен в българските земи под формата на кукерски игри.

Годината на мъченическата смърт на Дасий е при съвместното управление на Диоклециан и Максимиан (284-305), 20 ноември/3 декември, петък, към четвъртия час (10 часа сутринта) на 24 ден от новолунието. В периода от 284 до 305 г. 20 ноември с петък съвпада с 20.ХI.292 г. и 302 г. Навярно в една от тези две години е посечен св. Дазий. Предпочитанията са към 302 г., поради засиления натиск срещу християните в по-късните години от съвместното управление на Диоклециан и Максимиан.

Любопитно е споменаването на св. Дасий в Мъченическата история на Хиероним и в други източници както в Доростол, така и в други градове на империята - Хераклея, Аксиополис, Путеоли и пр. Това най-вероятно отразява широката популярност на светеца в различни части на империята през V-VII в., в чест на когото в различни градове са издигани храмове или параклиси.

Един от солидните документи за мъченичеството на Дасий в Доростол е един саркофаг, съхранен в музея Диоцезиано на големия италиански град Анкона, върху който на гръцки е изписано: "На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол”. Особено важно е наблюдението, че в надписа е използвана гръцката форма на тракийското име на града Доростол, характерна тъкмо за V-VI в. Несъмнено в този саркофаг са лежали светите мощи на Дасий, пренесени от Доростол в Италия при бягството на ромейските му обитатели-християни и при аваро-славянските нашествия в края на VI в. Споменът за родния град на Дазий обаче продължил да живее вековечно в сърцата на християните. 

VI в. Дуросторум е разрушен и разграбен. Изглежда тогава урната с мощите, подобно на мощите на св. св. Максим Дада и Квинтилиан9, е пренесена в Константинопол или друг голям византийски център. Най-вероятно след Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. урната е транспортирана в Анкона. За това свидетелства фактът, че за пръв път тя е регистрирана в анконската катедрала „Сан Салваторе“ след реконструкцията ѝ през 1213-1214 г. Според документи през 1224 г. урната с мощите на св. Дасий е поставена в голям мраморен саркофаг заедно с мощите на местните светци Пелегрин, Мартин, Флавиан и др. Тя е регистрирана още в документи от 1456, 1470, 1675, 1804 г. През 1948 г. е пренесена в църквата „Св. Кириак“, където се съхранява до ден днешен. През 2003 г. част от мощите на светеца бяха върнати в Силистра и поставени пред олтара на катедралния храм „Св. ап. Петър и Павел“.