Св. Николай Велимирович
Мат. 4: 1 – 11, Зач. 7
Няма нито една Божия заповед, която хората да не са нарушили, нито пък има дори
и една, която хората да са изпълнили без оплакване и ропот. И няма нито една
Божия заповед, която Господ да е нарушил, нито пък има дори и една, която Той
да е изпълнил с оплакване и ропот. Всичко, което през Своя земен живот имало да
премине, извърши и претърпи, Той преминал, извършил и претърпял с пълно
смирение и послушание към Своя Небесен Отец. Само и само да ни научи на
смирение и послушание! Само и само да ни окуражи в дълготърпението! Само и само
да ни покаже, че всичко, което е заповядано от небето, е възможно и необходимо
да се изпълни под всевиждащия надзор и ръководство на живия Бог. Хората се
оплакват от бедността и от скромния си произход, макaр че всички те в края на
краищата са от царски род, от Царя Бога. А той – Единородният и възлюбен Син
Божий, никога не се вайкал затуй, че се е родил в овчарска пещера, че не е
имал де глава да подслони.
Хората проклинат своите врагове, макар че най-често собственият им грях е
направил от съседа им враг. А той, безгрешният Агнец Божий, като младенец на
майчините си гърди трябвало да бяга в далечна земя от кървавия нож на
Ирода. И въпреки това, Той не проклел Своите врагове.
Хората се бунтуват против властта и закона, дори и когато сами са си навлекли
страдания. А Той – Законодателят на вселената, се покорявал на властта и
закона, отдавайки кесаревото кесарю.
На хората им тежи постът, дори когато им
се разрешава и в най-постните дни да ядат хляб и зехтин, макар че постът е
необходим за очистване на ума и съвестта. А Той – Пречистият, Който нямало от
какво да се чисти, доброволно наложил за Себе Си четиридесетдневен пост без
хляб, без плодове и без вода.
На хората им тежи молитвата и в храма, и в усамотение, макар че молитвата е
стълба, която въздига човека от праха към живия Бог. А Той – Който с тялото Си,
заедно с другите хора, стоял в подножието на стълбата на живота, а с духа Си
непрестанно бил на върха, радостно ходил в храма на молитва, а и цели нощи в
усамотение прекарвал в молитва. Хората не изпълняват и най-малката буква от Божия закон, без да негодуват,
макар че този закон е даден заради тяхното собствено спасение. А Той –
Спасителят на света, Който нямало от какво да спасява Себе Си, послушно
изпълнил и най-трудните заповеди в Божия закон и смирено принесъл Себе Си в
жертва за човеците само защото знаел, че това е волята на Неговия Небесен Отец,
и че това е необходимо за спасението на човеците.
Адам и Ева, при райското преизобилие и на задоволеност от всички божествени
блага и сладости, не могли да преодолеят едно дребно демонско изкушение и да
оставят непокътнато забраненото дърво. А Той в пустинята и в усамотение,
гладен, жаден, без хляб и вода, без приятели и помощници, се противопоставил на
най-големите изкушения, които само нечистият сатана може да измисли.
Как величествени, и то трагично величествени, са всички събития през
Христовия живот! Като планина, в чието подножие безсилно се бие море, чиито
върхове човешкото око напразно търси. Много читатели на Свещеното Писание
мислят, че най-важните Христови поучения се съдържат в Неговите проповеди на
планината. Впрочем, в Христовия живот има много събития, които по своята
поучителност са равнопоставени на проповедта на планината. Трудно е да се
определи кое при Христа е главно и кое – второстепенно. Сигурно е, че при Него
няма нищо второстепенно. И е сигурно, че не може да се каже, че Неговите
поучения, изговорени с думи, са по-важни от Неговите поучения, показани с дела
и събития. Освен това, може да се каже, че Христовите дела и събитията от
Неговия живот са оставили в мнозина вярващи дълбок отпечатък и са предизвикали
по-силни чувства, отколкото Неговите поучения, изказани със слова. Също като
впечатлението у хората от лекар, който мълчаливо би изцерил очите на слепец,
отколкото онзи, които обяснява с думи как се изцелява слепец. Но от друга
страна, възвишеността и чудните дела и събития в живота на Божествения Герой
биха останали като тайнствени и безименни планински върхове, ако не са получили
израз, обяснение и упътване чрез поученията, изречени с думи от Божествения
Учител. Размишлявайки за едното и за другото, човек трябва със страхопочитание
и смирение да каже: „И двете са неизказано велики, и едно от друго не може да
се разделят, както не може да се раздели изтокът от запада.“ Защото с какво
биха ни помогнали Христовите думи: непрестанно се молете –
ако Сам Той не бе дал нагледен пример на непрестанна молитва? От друга страна –
как бихме могли да разберем и да се възползваме от Неговия пример за
продължителен пост, ако Той не бе ни обяснил необходимостта и спасителността на
поста? Точно така, както се допълват Неговите дела на милосърдие и Неговите
поучения за милосърдието; Неговата борба със сатаната и Неговите поучения за
пазенето на своята душа и преодоляването на изкушенията; и всичко останало –
изречено и изпълнено. Неговите дела хармонират с Неговите слова както здравото
тяло със здравата душа. Той дошъл на земята не само да въплъти в тяло Своята
душа, а да въплъти и всяко Свое слово; всяко Свое възвишено слово да облече във
възвишеното тяло на видимите дела или видимите събития.
Виж само как Господ въплъщава в едно величествено тяло делата и събитията на
Своите слова за поста, бдението и преодоляването на изкушенията! След
кръщението на Иордан Той встъпва във велик подвиг на пост, бдение и борба
със сатаната.
Веднага след това Духът Го извежда в пустинята, за да
Го изкушава сатаната. Защо веднага след Кръщението? За да ни покаже, че и ние
след кръщението сме изложени на изкушения, които продължават до самата ни
физическа смърт. Чрез кръщението сме очистени и въоръжени с Божията сила и сме
пратени на борба. Както казва премъдрият Златоуст: „Ти не си приел оръжието да
седиш, а да се бориш“. Чрез кръщението сме станали подобни на Адам и Ева в рая.
Но се питаме още веднъж – защо Бог ни поставя пред изкушенията? Първо – за да
покаже нашата свобода. Чрез кръщението Бог ни е въоръжил със Своята сила и,
въоръжени, ни е оставил да избираме дали да насочим това оръжие против дявола
или против Бога. Второ – затова, че ако паднем, да се открие Адамовият грях и
да се оправдае Божията постъпка на Адамовото изгонване от рая в долината на
плача, и ако победим, да се разкрие мощта на Божията сила в нас. Защото новото
творение е нова сила, нов рай, нов човек, нова победа и слава, но и ново
падение[1].
Защо Светият Дух отвел Христа на изкушения? За да стане ясно, че Христос
нарочно, а не случайно е подложен на изкушения. Бог не е довел Адам нарочно
пред Сатаната, та той да го изкушава, а с Христа Бог сторил това нарочно. Та
ясно да се разкрие, че при най-благоприятни обстоятелства Адам се поддал на
изкушението, а Христос при тежки обстоятелства победил изкушенията. Това
показва също, че Адам паднал в рая, а Христос победил на земята, в долината на
плача и изгнанието, в пустинята. Защото е казано, че Духът Го извежда в пустинята.
В пустинята Христос постил четиридесет дена и четиридесет нощи. Каква
страховита картина! Докато грешниците, заради които Христос слязъл на земята,
се валяли в пресищане и препиване със земни наслади, Той – Приятелят на
грешниците, усамотен и с денонощен молитвен плач, пребивава в пустинята, без да
сложи в Своите уста четиридесет дена и нощи ни хляб, ни вода. Господ сторил това,
та чрез него да покаже Своята неизмерима любов към човечеството, което Той със
Своя пост и светъл пример чисти и учи; с това да покаже Своята неразривна
привързаност към Своя Небесен Отец и послушанието Си към Него. Ето, онова, за
което хората казват, че не могат, Той може; и онова, което хората изпълняват
без желание и с ропот, Той послушно и ревностно върши. Той изпълнил всичко,
което богоизбраният народ не желаел да изпълни. Избраният народ бил в
богатия Египет и при богатство паднал и отпаднал от Бога. И Той [Христос] бил в
Египет, но подобно на Иосиф, останал неподвластен на египетската тъмнина.
Избраният народ бил четиридесет години в пустинята и там паднал и отпаднал от
Бога, макар че Бог го водил със Своята десница и го хранил с манна небесна. А Той
провел четиридесет денонощия в пустинята без храна и питие, в неизменно
смирение и послушание към Бога. Накрая избраният народ влязъл в обетованата
земя и паднал и отпаднал от Бога, макар че Бог постоянно вразумявал чрез закона
и пророците. А Христос в обетованата земя, когато вече някои Го признали за
Господ и Месия, си останал верен, смирен и послушен към Небесния Отец. След четиридесетдневен непрекъснат пост, бдение и молитва, Господ Иисус огладня. И тогава приближи се до Него изкусителят и започнал да
го изкушава.
Първото изкушение изкусителят насочва към изгладнялото тяло на Спасителя, та
затова му казва: Ако си Син Божий, кажи тия
камъни да станат на хлябове. А защо дяволът не претворил
камъните в хляб и не го предложил на Иисуса? Ето това щяло да е по-силно
изкушение за изгладнелия човек – да види пред себе си топъл хляб и да вдъхне
аромата му. Та защо дяволът още в началото не сторил това, а после да поднесе
на Иисуса готов хляб? Причината е много проста – защото не можел. В своето безсилие
той искал сам Иисус да сътвори средството за изкушение. Бог е Творецът на
камъните, Бог е Творецът и на хляба. Всъщност Бог произвежда хляба от камъните,
т.е. от земята. Чудото на претворяването на камъните в хляб, значи, Бог
извършва всеки ден, както и всеки ден върши чудото на претворяването на хляба в
кръв. Но това го може само Бог и никой друг. Иисус можел да стори това и без
никаква причина само да пожелаел. Защото не пости онзи, който няма и не може да
има, та не яде; а пости онзи, който има и може да има, но не яде. От думите на
дявола е очевидно и това, че той желае да се подиграе с Бога – като че ли иска
да каже: „Ха, ето я Божията сила и Божието човеколюбие! Камениста и безрадостна
пустиня отвсякъде. Никъде няма хляб за гладния човек. Бог сътворил човека и го
оставил в гладната пустиня да се мъчи от глад и да умре от глад. Къде тук е
силата, къде е любовта, къде е Божието милосърдие? Затуй, ако ти си наистина
Божи Син, и ако можеше да направиш тези Божии камъни на хляб, яж. Ако пък Бог
не ти е дал тази сила, защо се уповаваш на Него? Тръгни след мен против Бога!“.
Уви, подобни нашепвания и внушения при много маловерни успяват.[2]
Но на тази богохулна злоба и измама[3] Христос
кротко дава такъв отговор, който може до края на всемира да служи като поука и
укор за чревоугодниците в целия свят: Не само с хляб ще живее човек,
а с всяко слово, което излиза от Божиите уста. По-трудно е да се
сътвори, отколкото да се нахрани. А Бог със Своето слово е сътворил всичко
съществуващо, със Своето слово Той може и да храни цялото Свое творение. С
какво друго се хранят небесните сили и войнства, ако не със животворящото Слово
Божие? Когато сме се отделили от Бога, сме паднали до храна от прахта; но
въпреки това, животът, който получаваме чрез прахта, не е от прахта, а от
Словото Божие. Оживи ме по Твоето слово –
казва псалмопевецът. Колко са сладки на гърлото ми
Твоите думи! По-сладки от мед на устата ми. Никъде в Свещеното
писание не е казано, че земният хляб е живот и светлина, а е казано, че Словото
Божие е живот и светлина (Иоан 1: 4). Целият живот е в Бога и извън Бога няма
живот. Всичко останало: и храна, и вода, и въздух, и светлина – не са живот,
нито са извор на живот, а са само канали на живота. И те са слова Божии,
облечени в плътни и чувствени одежди заради нас – плътските творения. За
безгрешните ангели не са необходими никакви канали, защото те непосредствено се
насищат от животворящите Божии Слова. А ние не можем, защото сме изнемощели и
обезсилени от греха. Ние не бихме могли да издържим чистите и открити Божии
Слова, тъй като за нас те биха били свръхтвърда храна. Защото словото Божие, според апостолското
учение, е живо и действено и е по-остро от всеки
двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и
преценява помисли и намерения сърдечни (Евр. 4: 12). Тъй
силно и мощно е откритото Божие слово. И ако Христос, Който е Слово Божие, бе
дошъл на земята необлечен в плътско, материално тяло, кой би могъл да го
понесе? Чувствайки тази всемогъща сила Христова като Слово Божие, пророк
Малахия с благоговение казва: Ето, Аз пращам Ангела Си и той
ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие
търсите, и Ангелът на завета. Когото вие желаете; ето, Той иде, казва Господ
Саваот. И кой ще издържи деня на дохождането Му, и кой ще устои, кога се Той
яви? Защото Той е като огън, който разтопява, и като луга, която очистя (Малах.
3: 1 – 2).
Христос е Словото Божие и този Хляб на живота, от който всеки земен хляб
получава силата за живота и насища. Защо Му трябва от камъните да прави хляб?
Той огладнял не затова, че трябвало да огладнее, а защото пожелал да огладнее,
защото драговолно приел да изпълни закона. Това не бил обикновен глад на
обикновен смъртен човек, а глад на Безсмъртния, Който със Своята победа над
дявола и със Своето учение ще насища поколенията до края на света.
Второто изкушение съблазнителят насочва към ума. Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата
стряха, и Му казва: ако си Син Божий, хвърли се
долу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те
понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“. И тук дяволът започва със злобни думи: Ако си Син Божий. И тук, ето, той си служи със
Свещеното Писание (Псал. 90: 11 – 12), придавайки тежест на думите си, но със
съвсем извратено тълкувание, което е характерно за всички неприятели на Бога и
Божия закон.
Ако първото изкушение е предназначено за поука на чревоугодниците и
сладострастниците, това, второто, е предназначено за надменните многознайковци,
за умните горделивци и за книжниците, които, като са усвоили нещо от
материалния свят и от чувствения живот, въздигат гордо себе си над
Църквата Божия, до мига на най-голямото свое опиянение, в който сатаната им нареди
да се хвърлят долу в пропастта, защото събирайки знания без Бога и Божията
Църква, надменните хора мислят, че добиват сила, докато всъщност те добиват
безсилие. Който увеличава надменността, увеличава безсилието. Който се
отдалечава от Бога, става все по-малък и малък по дух и сила, докато най-накрая
не изчезне като прах, разнесен от вятъра. И когато надменният човек съвсем
увеличи своето безсилие, и когато съвсем се отдалечи от Бога, той мисли за себе
си, че с нозете си стои над Църквата Божия, та чак и Бога е поставил под себе
си. И тогава Сатаната пристъпва с изкушения и му казва: „Хвърли се! Полети!
Твоите ангели, (т.е. твоите идоли), ще те понесат, за да не паднеш!“
А какво отговаря Господ на изкусителя? Иисус му рече: писано е също:
„няма да изкусиш Господа, Бога твоего“. Бог обича хората с
неизказна любов и затова не ще да започне някаква смешна човешка игра, нито пък
ще върши чудеса заради човешкото любопитство. Нито едно чудо Бог не е направил,
нито пък ще направи, за да задоволи любопитството на хората. Всички Негови
чудеса са извършени от истинска необходимост, за излекуване на болни, обръщане
на невярващи и утвърждаване на вярващите, когато са подложени на мъчения за
истинската вяра. Ние изкушаваме Бога, всеки със своите дела и всеки със своите
мисли, и всеки с желанията си, които не са в съгласие със смирението и
послушанието към Бога. Онези, които се гордеят със своя ум и своите знания,
унижават Божия закон, изкушавайки Бога за голяма своя погибел. Защото Бог е
дълготърпелив и по Своето дълготърпение Той ще търпи техните подигравки,
гордост и всяко богохулство, очаквайки всяка гордост да се изпари от главите
им, за да се засрамят и покаят. Но в края на краищата, ако те запазят
окаменелостта на своето сърце, която също е от надменността на ума, Бог
окончателно ще ги предаде във властта на демона изкусител. „Бог е обещал помощ
на онзи, който е в опасност, а не на онзи, който Го изкушава; на онзи, който е
в неволя, а не на онзи, който прави всичко показно и търси суетна слава“ (Св.
Исидор Пелсуетски: Писмо до дякон Иоан. Писма 4, 164). И демонът изкусител ще
ги постави на най-високата степен на гордостта и ще им предложи да се хвърлят
надолу. И те послушно ще скочат и ще погинат. И името им завинаги ще бъде
заличено от книгата на живота.
Третото изкушение сатаната насочва към сърцето. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва
всички царства на света и тяхната слава, и Му дума: Всичко това ще Ти дам, ако
паднеш и ми се поклониш. Това е изкушението на богатството, властта
и славата. Безброй са онези, които падат в тази дяволска примка. Как може
дяволът да подари онова, което не е негово? Защото е казано от пророците: Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що
живее в нея (Псал. 23: 1). Ала дяволът лъже, защото той по
думите на самия Спасител е лъжец и баща на лъжата (Иоан. 8: 44). На неговите
лъжи се поддават само малоумните, които забравят, че живият, истински всесилен
Бог е господар на света. Онова, което Бог дава на човеците, е за полза на човеците;
а онова, което дяволът обещава да даде и привидно дава, е за погибел на хората.
Защото той не дава свое, а чуждо, крадено и то откраднато от всевиждащия Бог.
Затова, онова, което Бога дава, е истинско[4] и
благословено, докато онова, което дяволът дава, е преминаващо като вятър и е
проклето.
При това последно изкушение, когато дяволът си послужил с най-голямата лъжа на
света, и когато поискал от Господа нещо, което надминава всяка наглост[5],
освен дяволската, Господ Иисус властно му казал: Махни се от Мене, сатана! А за наша поука
отново не го оставил без основание и препратка към Свещеното Писание, та затова
добавил: Защото писано е: „Господу, Богу твоему, ще се
поклониш и Нему едному ще служиш“.
От Божията ръка и коричката сух хляб е по-сладка, отколкото всички земни
царства и тяхната слава [предложени] от дяволската ръка. Всеки човек, който и
малко да се държи за Бога, е по-богат и славен от дявола, а е смешно, когато
богаташ иска и получава нещо от просяка. Истинският богаташ е Бог; след Бога
най-богати са Божиите ангели; след ангелите – човекът; след човека – животните,
растенията, звездите и минералите. Всяко Божие творение притежава по нещо,
което е получило от пребогатия Бог. Дяволът пък няма нищо, докато не открадне
чуждото.
Вероятно дяволът, виждайки пред себе си единствения пример на Човек, Който и за
миг не попаднал под неговата власт, е изкушавал Христа и с други изкушения. Но
евангелистите посочват тези три главни изкушения, в които могат да се включат
всички останали изкушения в човешкия живот. Първо, значи, изкушение на плътта,
или нашето желаещо естество; второто изкушение на ума, или на нашето мислещо
естество; и третото изкушение на сърцето, или на нашето чувствено естество.
Първото изкушение тормози човека най-вече в юношеската възраст, второто – в
зрялата, а третото – в напредналата. Юношата се бори с телесните страсти и
похоти; зрелият човек се бори с гордостта на своя ум, със своите знания и
умения; възрастният човек пък се бори със сребролюбието, властолюбието и
славолюбието, но от всичко това сребролюбието е най-страшната страст. И тъй,
трите главни страсти, с които сатаната изкушавал Господа Иисуса, и с които
изкушава всекиго от нас, са: сластолюбие, честолюбие, сребролюбие.
Всички тези три изкушения нашият Господ победоносно преодолял и то при
най-трудни обстоятелства – гладен, жаден, без подслон и без приятели, в
пустинята и в усамотение. Преодолял ги така, че обърнал дявола в бягство. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.
А къде били ангелите дотогава? Защо не Му се притекли на помощ? Несъмнено те са
се отдалечили от Него по Негова заповед, както е несъмнено, че Той можел да ги
повика на помощ, когато и колкото пожелаел. Сам Той свидетелства за това,
когато в Гетсиманската градина бил заловен и поведен на съд. Един от учениците
Му извадил нож, за да защити своя Учител, а Христос му забранил и казал: Или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми
представи повече от дванайсет легиона Ангели? (Мат. 26:
53). Но Той не пожелал това. Той пожелал като човек да бъде изкушаван от
сатаната. Всеки човек има поне по един ангел пазител, който му помага в борбата
с изкушенията. Христос пожелал да остане сам, без дори и един ангел. А всеки
човек, по Божие допущение, обикновено е изкушаван от най-малките зли духове. А
Той пожелал да бъде изкушаван от самия сатана – вожда на всички зли духове. С
една дума, Той пожелал при най-тежки обстоятелства да се бори с най-големите
изкушения и то против изкусителя на човешкия род, на когото Адам и Ева се
поддали в рая. Борил се и победил, като ни оставил изключителен пример за
победа, изпълнен с храброст и вдъхновение. Великият Исаия прозорливо виждайки
тази борба и тази победа на Господа, пророчествал така: Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин (Исая.
42: 13).
След като Героят над героите удържал победата, позволил на ангелите да
дойдат. И ето, ангели дойдоха и Му служеха.
След такъв пример от най-големия Човеколюбец и нашия най-голям Приятел, който
се появил на тази грешна земя, кой от нас ще дръзне да се оплаче от каквото и
да е страдание в този живот? Никой, който има срам и съвест. Затова да
побързаме, докато трае преминаващият бурен ден на нашия живот, да побързаме да
се покаем за леността и безгрижието си в изпълнение на Божия закон. Да
побързаме оттук нататък да изглаждаме нашия грях на ропот против волята Божия.
Със смирение и послушание да изпълняваме всичко, което Бог иска от нас: и
поста, и молитвата, и опазването на своя дух, и внимателно отбягване на
сплетните на злия изкусител и неговите безсилни слуги. Бог не иска от нас ние
да победим, защото Той знае, че не можем да сторим това. Той иска от нас само
преданост към Неговата воля, смирение и послушание. А Негово е оръжието и
победата е Негова. Той винаги ще стои до нас и Неговите ангели ще ни помагат.
Величествен е Господ със Своята сила, несравним е със Своето богатство и
неописуем със Своето милосърдие. Неговото милосърдие към хората е такова, че Той
и собствената си победа приписва на нас.
Затова слава и хвала от ангелите на небето и от човеците на земята – Нему,
Отец, Син и Дух Светий, Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и во веки
веков. Амин.
[2] Не бива въобще да се вярва на
дявола, даже в този случай, когато съветва за нещо полезно и необходимо, защото
той подмамва с полезното и завършва с вредното; не бива да се изпълнява волята
на демона нито поради глад, нито заради някакви друга необходимост, а трябва да
се прибягва към Бога. Зигабен (бел. на автора).
Няма коментари:
Публикуване на коментар