Св. Николай Велимирович
ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ИОАН ПРЕДТЕЧА
Марк. 1: 1 – 18, Зач. 1
Няма истинска мъдрост без любов, нито пък истинска любов без мъдрост. Мъдрост без любов е змийска мъдрост, себична и отровна, а любов без мъдрост е пороен облак [тогава], когато изсъхналата земя очаква благ дъждец.
Колко неизмерима е Божията мъдрост! И нищо не е така неизмеримо като Божията любов! Колко велики са Божията мъдрост и Божията любов е показано в сътворената природа! Но това е само сянката на онези мъдрост и любов, показани от Бога чрез Господ Иисус Христос в делото на човешкото спасение. Какви мъдрост и любов са показани при първото творение! Но това е сътворена мъдрост, дадена на нещо, което я е нямало, любов, дадена на някого, който я е нямал. А мъдростта, показана при новото творение, е мъдрост за излекуване на тежко болния, и любовта при новото творение е любов на саможертвата.
Още веднъж и още два пъти, и още много пъти прочетете Евангелието на нашия Спасител – Иисус Христос, и се напийте с неизказаната Божия мъдрост и с Божията любов. И ще почувствате двойно и дори много повече подобреното здраве на душата, силата на душата, радостта и живота. Господ дойде в света, за да го излекува и да го възкреси от мъртвите. Как дойде? Дойде като войвода, пред Когото и след Когото върви войска. Небесна войска се събира навсякъде около Него. Може би очаквате да видите царски син в коприна и порфира, а то – Младенец, роден в пещера за овце и положен във волски ясли!
Може би очаквате да видите генерал, пред чиято врата има гора от щикове, която да защитава неговия живот от подло предателство и неприятелско нападение. А то – невъоръжен и безобиден Отрок, за Когото, веднага след раждането Му, тръгнали на лов земните царе и големци като на лов за елени.
Може би сте очаквали да видите цар в порфира, препускащ в златна колесница и заобиколен от светли благородници? А то – обикновен труженик, неизвестен и непознат, който върви дълго пеша по каменистия път, по прашни друмища и по трънливи пътеки, тръгнал от Назарет [и стигнал] чак до устието на Иордан, за да преклони Своята глава под ръката на Иоан Кръстител и да Се кръсти, както и другите хора.
Питате: „Къде са Неговите войски?“. Тук са, около Него, пред Него и зад Него. Тук е сияйното ангелско войнство, което в Христа вижда своя Войвода и Цар. То би желало да го носи или качи на херувимски колесници, но Той не иска – и само Той знае защо не иска, Той и Неговият Отец, и Дух Свети. Ангелската войска би желала да Го облече в слънце и украси със звезди, и да Го препаше с дъгата, но Той не иска – и само Той знае защо не иска. Ангелите биха желали с тръби да възвестят за Неговото пришествие; желали биха изведнъж, със своето могъщество и сила, да отворят очите на всички човеци по земята, за да прогледнат и познаят своя Господ; желаели ангелите и могли да дадат език на дървото и камъка, на водата и въздуха, та цялата природа да Го посрещне с възклицание: Осанна! Осанна! Ала Той не иска – и само Той знае защо не иска.
Сега и ние знаем защо не искал. Цялата слава Той има във вечността. Но сега се спуснал в мрежата на времето, в тъмницата на греха и смъртта, където безчислените Негови братя плачат и ридаят, обезумели от греха, и изтляват от смъртта. Той влиза във вражеския лагер, преоблечен като пленник, подобно на всички останали пленници, стъпва внимателно и мъдро, та да улови и върже надзирателите в този лагер, а Своите пленени братя да освободи и въздигне в Царството на Бога и безсмъртните ангели.
За Него тези ангелски войски винаги били видими, а за другите хора те само от време на време проблясвали като редки слънчеви лъчи през облак. В Неговия живот имало три най-важни начала. Едното е ознаменувано с Неговото зачатие и Рождество, второто е Кръщението и третото е Възкресението. Първото начало означава Неговото пришествие в света, второто – Неговата проповед с открити слова и явни чудеса (защото Той и като дете е проповядвал и правил чудеса, но това е било тайно, без думи и невидимо), и третото – основаването на Неговото безсмъртно Царство. При първото и последното събитие ангелите станали видими за останалите хора. А при второто начало, т.е. при Неговото кръщение, се разкрила самата Света Троица. Но и второто начало не е било без появата на ангел. Явил се един ангел и това не бил безплътен ангел, а човек по име Иоан, син на първосвещеник Захария и жена му Елисавета. Той не бил ангел като другите ангели, но бил наречен ангел от пророка. Ето, Аз пращам Ангела Си и той ще приготви пътя пред Мене (Малах. 3: 1), казва пророкът.
С това пророчество започва своето Евангелие свети евангелист Марк. И това е една умилителна тайна. Всеки евангелист започва с някакво особено въведение. Евангелист Иоан започва с вечността. Матей започва от Авраам, Лука – от земното Рождество на Спасителя, а Марк – от кръщението на Иордан. Защо всички евангелисти не започват по еднакъв начин? Но кажете ми – къде е това единствено начало на Иисуса Христа? Трудно е да се проследи произходът на една мъртва вещ, а колко по-трудно е на жив човек, а камо ли на Жизнодавеца, от Когото започва живота. Всъщност, всеки от нас има четири начала, достъпни, било за ума ни или за нашите възприятия. Първото наше начало е в Бога, второто – в нашите прародители, третото – в нашите родители, а четвъртото – във времето, в което започваме да осъществяваме най-активна дейност в този свят. Но в Христос има и още едно, пето начало по отношение на тебе, както и към всекиго от нас. А именно: Иисус Христос, Синът Божий и Неговото Евангелие започват за тебе тогава, когато Той възкръсне в твоето сърце и [в твоя] ум като единствен твой Спасител. Тогава, когато Той престане да бъде в тебе само като златно кандило, напълнено с елей, но негорящо; а когато се запали и започне да осветява цялото твое същество. Тогава, когато Той стане за тебе хлеб насущний, без който не можеш да прекараш и един ден; тогава, когато Той стане за тебе по-голяма ценност в цялата вселена – от всички блага, от сродниците и приятелите, и по-скъп дори и от твоя земен живот. Тогава за тебе ще започне истинското начало в Иисуса Христа. Тогава ще можеш да разбереш и останалите четири начала, споменати от четиримата евангелисти.
Евангелист Марк захваща своето Евангелие с началото на обществената Христова проповед и открита дейност в света. И веднага посочва пророчеството на пророк Малахия за Иоан Предтеча като ангела, който върви пред лицето на Господа.
Защо и пророкът и евангелистът наричат Иоана ангел, когато той не бил ангел, а човек? Първо, защото Иоан със своя живот се бил уподобил на небесен ангел, и с това, от всички смъртни човеци, най-много се доближил до ангелския живот. Второ – за това, та ти да се научиш, че целта на Христовите дела на земята била от хората да направи ангели, от смъртните, грешни и поробени от [падналото] естество хора да сътвори безсмъртни и свободни от естеството същества, като светите ангели на небесата. Как чрез това свети Иоан се е уподобил на ангел? Първо – чрез своето послушание към Бога; второ – със своята свобода от света, и трето – с пренебрежението си за своя телесен живот. Първото е фундамент на всичко, второто е производно на първото, а третото – на второто.
Ангелите са абсолютно послушни на Бога. На тях постоянно и непосредствено се откриват неизказаните тайни на Божията мъдрост, сила и любов, и тяхното послушание към своя Творец не е от принуда, а от радост и смирение. И свети Иоан бил абсолютно послушен на Бога още от самото си детство. Роден от престарели родители, той още в ранно детство останал сираче и Бог му станал единственият родител, единственият заслон и единствената любов. Неговият отец бил първосвещеник, та от това Иоановото богопознание можело да е било по-голямо. Неговотo зачатие в утробата на стара безплодна майка, чрез силата и волята Божия, нямало как да му е неизвестно. Щом като евангелист Лука можел да знае чудната история на Иоановото зачатие, още повече тя е трябвало да бъде известна и на и самия Иоан. Той знаел, че Божи ангел е известил за неговото раждане, па познавал и пророческите слова на ангела: Той ще бъде велик пред Господа… и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си… и ще върви пред Него (пред Иисуса) в духа и силата на Илия. Всичко това било написано незаличимо в сърцето на малкия Иоан като изсечено върху каменни скрижали. В най-ранно детство Бог му открил главната линия на неговия живот и на него трябвало да му е ясно какво му предстои да прави и как да прекара живота си. Той веднага се оттеглил в пустинята (Лк.1: 80), та денонощно с духа си да приема волята Божия. На него не му било потребно да го учи някой от хората, защото Онзи, от когото хората получили своето най-полезно познание и го предали един другиму, Той непосредствено общувал с него, и Сам, непосредствено, му откривал Своята воля. Отдалечен от света, свети Иоан напълно се предал на Бога като небесните ангели. Като ангелите и той пиел мъдрост, сила и любов направо от Праизвора. Затуй пророкът го нарича ангел.
Освен това, Иоан бил подобен на ангел и по своята независимост от света и хората. За него светът бил прах, който понякога зеленеел, понякога почернявал, но винаги си оставал прах. За него хората били заблудено стадо, което е изгубило от очи своя пастир. Какво са светът и човекът пред всеприсъстващата сила на живия Бог? Какво са тяхната сила, тяхната хвала и тяхната заплаха? Каквото е воден мехур в дълбокото море. Никакво добро не може светът да даде на човека, ако не го заеме от Бога, нито някаква вреда светът може да нанесе на човека при присъствието на Бога и без Божието допущение. Защо тогава да раболепничиш пред света? Какво да очакваш от заелите и длъжниците на Бога? Защо да се боиш от света, когато целият свят живее в страх и диша страх? Затова Иоан бил като ангел Божий – ни най-малко не бил свързан със света, ни най-малко не се страхувал от света. Затова Иоан безстрашно вика против грешните иерусалимски велможи, пред които другите се кланяли като пред идоли: Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? (Лк. 3: 7). Упреква и Ирод зарад всичко, що бе лошо направил (3: 19). Иоан не се съобразява с никого, освен с единия жив Бог и Неговата свята воля. Бог не прави разлика между хората нито по облекло, нито по чест, нито по ученост, нито по богатство, нито по възраст – той ги различава само по състоянието на техните души. Неговите очи не гледат хората в плът, а голите човешки души, които за другите очи се крият под маската на телата. Такава свобода от света и хората имат само Божиите ангели. Затова пророкът нарича Иоан ангел.
Освен това, Иоан се уподобил на ангел и с пренебрежението си към своя телесен живот. Ангелите не са в плът като хората, ала и те имат сияйната одежда на своята личност, която може да се нарече небесно тяло (I Коринт. 15: 40). Ангелите са напълно безгрижни за тялото си. Тях не ги тормози грижата какво ще ядат, нито какво ще пият, нито с какво ще се облекат. Служейки Богу, те знаят, че Бог ще ги храни, пои и облича. Кой е този стопанин на земята, който оставя своите верни слуги да гладуват и да ходят голи? Къде-къде Бог повече се грижи за Своите верни слуги. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Ние сме заобиколени повече от Бога, отколкото от въздуха и светлината. Той познава нашето същество и Той знае нашите потребности. И Той всекидневно задоволява нашите потребности. Защо всички хора не могат да видят това? Защо тогава има слаба реколта и глад? Защо Бог допуска това? Защото Бог има да храни не само нашето тяло, но и нашата душа. А опитът показва, че понякога телесният глад е храна за душата. Най-очевидното доказателство за това е постът. Постоянно ситото тяло обикновено показва постоянно гладна душа. Който пости, храни душата си. Колкото повече човек свиква да пости, то толкова по-малко се грижи за своето тяло и увеличава радостта за душата си. Тук само думите и само слушането не помагат; това е ясно от само себе си, когато човек го опита и практикува в живота си.
Както всички свети човеци не живеели с книжна мъдрост, а с реалната действителност, тъй живял и свети Иоан. Той се научил да не се грижи за плътта си не чрез четене на книги и слушане на мъдреци, които казват, но не показват, а пребивавайки в нестяжание. Той опитал и видял, че човек може да живее не само без онези храни, за които толкова се грижи, но и без хляб. А Иоан… ядеше акриди и див мед[1]. Той не употребявал вино, нито каквато и да е силна напитка. А не се и споменава да се е оплаквал от глад и жажда. Него не го хранили акридите и дивият мед, а силата Божия, Която се давала на верния и послушен служител чрез акридите и дивия мед. Хляб ангелски яде човек (Пс.77: 25). Така обикновено е с верните и послушните, докато неверните и непослушните, покрай разкошната кухня, трябва да поддържат и голяма аптека. Защото чрез разкошните храни и питиета неверните и непослушните не доставят храна за тялото и душата си, а тежест, гняв и болести. А Иоан не се грижел за подслон и дрехи. Подслон му била пустинята, покрита от небесния свод, а дрехата му била от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си. Тъй и Илия бил препасан с кожен пояс, което означава умъртвяване на страстите и готовност за изпълнение на волята Божия. Ами обувките? Ами шапката? От продължителното ходене бос краката от само себе си стават обувки. И от продължителното ходене гологлав под звездния свод главата става по-удобна звездна корона от тясната вълнена или изработена от треви шапка. Повече Иоан гледал на своята душа като на облечена в слънчевите ризи на небесните ангели, а не в тленната плът[2] и вероятно, като апостол Павел и много други светии, често не е знаел с тяло ли, или без тяло е (II Коринт. 12: 3). Почивал и спял под ведрото небе или в някоя от многобройните пещери в задиорданската пустиня. Но защо да се грижел за това, когато душата му почивала под Царската закрила на небесния Творец? Отровни ехидни и гладни лъвове били неговите съседи. Но той не се боял от тях, знаейки, че над него бди всевиждащото Око. И защо да се плаши от тях, като знаел, че те не могат да навредят на душата му? А своята същност той виждал в душата си, а не в своето тяло. Хората, които виждат себе си единствено в своето тяло, се борят за своето тяло, търсят удобства за плътта и се грижат за плътта. Свети Иоан бил свободен от всички грижи за тялото. Цялата му грижа била за неговата душа, а Божията воля – единственият закон и господар на душата му. В това той се уподобил на небесните ангели. Затова пророкът го нарича ангел. Но има и друго пророчество за свети Иоан. Великият пророк Исаия го нарича: Гласът на викащия в пустинята говори: Пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог. Докато онова, първото пророчество се отнася повече към личния характер на свети Иоан, това второто се отнася повече към характера на неговото служение, на неговата мисия. Какво ще бъде неговото служение? Да бъде глас в пустиня, който ще напомня на хората да приготвят пътя за Господа. Под пустиня се разбира на първо място задиорданската пустиня, откъдето силният Христов Предтеча затръбил пред човечеството тревога: Покайте сe! Ето гнева Господен! Секирата лежи вече при корена на дърветата! Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън! Иде по-силният от мене, Лопатата Му е в ръката Му! Той ще очисти гумното Си и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън! Покайте се!
Под пустиня се разбира и цялото човечество, и цялата история на човечеството, които били изсъхнали като от суша. Предтечата е първата лястовица на новата пролет. Но той не е пролетното Слънце, нито пролетният аромат, нито пролетната песен – той е само тръбач, който събужда заспалите от продължителен зимен сън. Той е само благовестникът на пролетта, а пролетта е сам Христос Господ. Под пустиня се разбира и старата човешка душа, отделена от Бога и потънала в смъртна тъмнина като поройна река в пясъчна пустиня. Свети Иоан е съвестта, която издига реката към Слънцето, а Слънцето е Христос. Съвестта е предтеча на любовта, както Иоан на Христа.
Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му. Как? Изповядайте се и се покайте. Направете ги и двете без отлагане, защото Господ идва. Той ще почука на вратата на всяка душа. Който се изповяда и покае, той ще държи вратата на душата си отворена и Господ ще влезе и ще му дари вечен живот. Ако не се изповяда и покае, той ще държи вратата на душата си затворена и ръждясала от греха. И Господ ще мине покрай него. Но зад Него идват секирата и огънят, както пред него върви пролетта със слънцето, аромата и песента. Пътищата Господни и Неговите пътеки са човешките души; неравностите по тях – това са греховете и беззаконията.
Какво означава Пригответе пътя на Господа, пророк Исаия обяснява и с тези думи: Всякой дол да се изпълни и всяка планина и хълм да се снишат (Исаия 40: 4). Тоест, всичко онова, което смятате за ниско и слабо, вдигнете високо, а всичко онова, което смятате за високо и мощно, снишете надолу. Или с други думи: Бога сте смятали за ниска долина, макар Той да е най-голямата височина; а материалния свят сте смятали за най-голяма височина, докато той е низина и подножие на Божиите нозе. Грехът е обърнал всичко наопаки. Отхвърлете греха и светът пак ще се изправи. Затова се изповядайте и се покайте, кръстете се с покайно кръщение за опрощаване на греховете.
Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете. Защо Иоан е Христов Предтеча? Дали само за това, че той се явил на света няколко месеца преди Христа? Не, а и заради проповедта и своите дела, с които той подготвял хората да посрещнат Христа. Цялата негова проповед е призив към хората за покаяние. Цялото негово дело е покайно кръщение за опрощаване на греховете. Покаянието, което проповядва Иоан, предхожда изповядането на греховете; след кръщението, извършвано от Иоан, следва опрощаването на греховете. Изповедта, покаянието и кръщението с вода извършва сам Иоан, но опрощението на греховете не е по неговата сила. Само Христос може да прощава греховете. Сам Иоан признал и казал това: Аз ви кръщавам с вода… Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън (Лк. 3: 16). С това той признал, че със своето кръщение само подготвя хората за Христовото кръщение. Неговото кръщение е само голямо знамение, а истинско е кръщението Христово, с което човек се освобождава от греховете и става нова твар, и се осиновява от Бога, и се зачислява между пълноправните граждани на Небесното Царство.
Пустинният пророк Иоан познавал до най-голяма дълбина човешкото естество, всички негови слабости, склонността му към зло и непостоянство. Той го опознал през тридесетгодишния си усамотен живот в пустинята. Чрез себе си опознал целия свят и всичко, което става и може да стане в света. Неговата победоносна борба със самия себе си му дала едно неизчерпаемо познание за човешкото естество. Затова той застава пред хората със свободата на победител. Неговото знание не е от книга, а от първа ръка, от Бога, чрез собствен опит. Затова неговата проповед носи чисто прагматичен характер. Той не вярва на човешките думи. Даже след като един човек искрено се покайвал и изповядвал, и искрено проявявал своето покаяние за сторените грехове, Иоан пак не му вярвал. Защото Иоан познава слабостта и непостоянството на човешката природа. Знае това и силно настоява каещите се да потвърдят своите думи с дела. От продължителното грешене грехът станал навик на човека. Сега трябвало добродетелта да се превърне в навик на човека, а това можело да стане само с продължително упражняване в добродетелите. „Времето подхранват и добрият навик, и лошият, както дървата – огъня“[3]. Затова Иоан се съмнява и като вижда покаянието на каещите се, им казва: Сторете, прочее, плод достоен за покаяние (Лк. 3: 8). А на гордите иерусалимски фарисеи, садукеи и книжници, които се гордеели със своето потекло от праотеца Авраам, Иоан рекъл: И не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму (Мат. 3: 9). Греховната мисъл и греховните думи, казани вътре в себе си са първото скрито зло в човека, от което после извира явно зло. Какво помага декларираното покаяние, ако човек продължава в себе си да таи и изрича зло?
Лошата мисъл и лошото говорене в себе си не са само мисъл и думи, но и лоши дела, даже и преди да се проявят във външно лошо дело. Змията, в чиито зъби има отрова, е отровна змия, независимо от това дали е ухапала или не; и когато не хапе, тя си остава отровна змия, а не безобиден гълъб. Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму – има повече значения. Първото е, че Бог наистина е могъщ, та от камъните да направи за Себе Си хора, каквито желае. Затова Иоан посочва на народните първенци от Иерусалим простия каещ се народ, когото те презирали като мъртъв и неодялан камък. От този прост народ Бог ще издигне за Себе си апостоли, евангелисти, светители и герои над героите, а народните първенци, които блестят със земен, нетраен и измамен блясък, Бог ще отхвърли, ако не принесат плод, достоен за покаяние. Второ – и от езичниците, покланящи се на мъртви камъни и дървета, Бог може да направи Свои служители. Напразно израилските „мъдреци“ се отвращават от тях като от нещо мръсно и недостойно за небето и земята. Ако същите тези „мъдреци“ не покажат на дело, че са деца Авраамови, подобни на праведния и Богу верен Авраам, Бог, от езичниците, както те правели за себе си богове от камъните, ще направи за Себе си Свои служители. И накрая, нека „мъдреците“ на този свят да не се гордеят със своите познания на земните закони и Божия закон, докато сърцата им са твърди като камък. Наистина, докато сърцата им са твърди като камък, техният ум, препълнен с разнообразни знания, ще ги води направо във вечния огън. Те били привикнали да ценят само знанието, но пренебрегнали сърцата си; нещо повече – те даже се гордеели с коравосърдечието си. Но Бог може от сърцето да направи отправен пункт на човешкото спасение; от сърцето, а не от ума, както е казал Господ чрез проророците: Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът (Иезк. 36: 26). А натрупаното знание не могло да смекчи сърцата им. Но Бог може със Своята благодат да смекчи сърцата на истински каещите се, както огънят – восъка, и тогава, с топлината и светлината на сърцата, ще се освети с всички потребни знания и умът на верните. Тъй Иоан учи безсърдечните иерусалимски „мъдреци“ – на дело да покажат искреността на своето покаяние. А най-голямото дело, което те, горделивците и презиращите другите хора, могат да сторят, е да отхвърлят своите горди мисли и слова в себе си, че са чеда Авраамови.
От другите човеци Иоан изисква различни плодове на покаяние, а именно: Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото (Лк. 3: 11). Иоан знаел, че тези каещи се са отровени от лошите привички и имайки две дрехи, отнемат и трета, и че имащите храна не я разделят със сиромасите, а трупат все повече и повече. Затова сега ги упътва към нови нрави – да правят милостиня, да помагат на бедните, като дават и разделят, та така да разширят своето тясно сърце и да почувстват братството на хората и отчеството на Бога, в които ще ги въведе в пълнота, чрез кръщението с Дух Светий и с огън, По-Силният от Иоан.
На митарите пък, Иоан препоръчва друг път на покаяние, подходящ за техните лоши навици – да не взимат от народа повече от това, което законът иска. Митарите били бирници, прекупвачи на данъци, които се обогатявали с прекомерни и незаконни вземания от народа. Този навик тъй бил вкоренен в тях, че те се гордеели с неправедното богатство, както иерусалимските „мъдреци“ със своята „мъдрост“, стъпила на неправда. С какво те можели да засвидетелстват своето покаяние, ако не се откажели от този лош навик и със спазването на закона? Затова мъдрият Иоан им посочва лекарство според болестта им.
Какво пък Иоан съветва войниците? Никого не притеснявайте, не клеветете и задоволявайте се с вашите заплати (Лк. 3: 4). Отново – според болестта и лекарството. Въоръженият човек е склонен да върши насилие. Самото оръжие го подтиква към това. За да извърши насилие, той трябва привидно да го оправдае, както пред своята съвест, така и пред света; оттам – за въоръжения човек, който върши насилие, е свойствено да клевети другите и да се оплаква от малка заплата. За да има от покаянието на войниците трайна полза, те трябва да се откажат от лошите си навици, а именно – от насилието, от клеветенето и оплакването от малките заплати. Всичко това, което свети Иоан препоръчва като плодове на покаянието, не е достатъчно за спасение на душата от греха, но е достатъчно да удостои хората да застанат пред Христа. Задачата на Предтечата се състояла в това, да затръби тревога, та хората да се очистят, доколкото е възможно, и да се удостоят да застанат пред лицето на Спасителя.
Като виждали страшния пророк, при когото идва Иерусалим и цяла Иудея, и като слушали от него необикновените възгласи и заплахи за секирата и огъня, хората го питали: Кой си ти? „Да не би да си Христос, когото светът очаква?“.
– Не съм аз Христос – отговорил Иоан.
– Илия ли си ти?
Не съм.
Кой си?
Аз съм глас на викащия в пустинята; оправете пътя Господен (Иоан 1: 20 – 23).
Иоан смирено признава и изповяда: Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
Христос дошъл да научи хората на забравеното смирение и на загубеното послушание. Той ни дал пример със Своето смирение и Своето послушание към Небесния Отец. И Неговият предтеча ни учи със своя пример и послушание – със своя пример на безгрешно смирение и послушание към Христа.
Хората, които нямат смирение и послушание, нямат мъдрост и любов. А който не ги притежава, няма Бога. А който няма Бога, той няма и себе си, и като че не съществува: тъма и смъртна сянка.
Ако някой между нас каже: „Христос е твърде висок пример за мене, аз не мога да се уподобя на Него“ – ето, пред него е Иоан Предтеча, който, като човек, е по-близо до смъртните хора. Нека се вгледа в смирението и послушанието на Иоан. Ала, уви, когато някой не иска да върши добро, той винаги намира повод за бягство от доброто. А който иска светлина за своето тъжно съществувание на земята, той с радост ще я открие в звездата на Иоан Кръстител. Блажен е, защото тази звезда като звездата, която довела мъдреците от Изтока във Витлеем, ще го доведе до най-сияйното Слънце – Господ Иисус Христос, Който е единствената песен за ангелите и единственото спасение за човеците – вчера, днес и утре. Затова Нему слава и хвала, с Отца и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.
[1] Акридите, по твърдението на св. Отци, били растение, наричано мелагра. Дивият мед е мед от диви пчели, които обитавали хралупите и пукнатините на скалите (бел. авт.).
[2] Подвижниците, изтощавайки своето тяло, изтощавали греха; трудейки се да бъдат безплътни, те изтощавали смъртното с безсмъртно. Св. Григорий Богослов (бел. авт.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар