ЩЕ ДОЙДЕ ПАК…

Змей Горянин

„И тази нощ на Изток небосклона
от чиста светлина ще засияй…” –
така мълвеше мама пред иконата
на Бъдни вечер в моя роден край.

Аз виждах как добрата Богородица
усмихва се и кима ѝ дори,
а мама шепнеше: „На вси народи
любов и мир в сърцата ще гори…

И Божието слово ще се сбъдне:
Земята, като рай ще разцъфти…” -
и весело отвръщаше ѝ бъдника,
окъпал в искри нейните мечти.

Ех, то бе тъй отдавна, че едва ли
не, като сън си го припомням пак.
Тъй много вече станаха печалите,
че миналото скри се в сънен мрак.

Не помня ни огнището, ни бъдника, -
но все пак нещо, спотаено в мен
ми казва – както мама: “Ще се сбъдне
светото Слово в речения ден!”

И както се от скрита жар подема
искрица малка в плам да засияй,
от този глас в мен ражда се поемата
за идващия на земята рай:

В уречената нощ Денница мощна -
от слънцето по-светла ще изгрей
и блясъкът ѝ тъмнината нощна
и мракът вековечен ще разсей.

Ще зазвучат небесните простори
от песните на ангелския хор
и със любов ще се прегърнат хората,
и ще блестят сълзи във всеки взор.

И Словото ще дойде пак тогава -
Земята цяла ще е Витлеем,
и на Христа огреяна от славата,
как лесно тя ще стане пак Едем!