ДВАНАДЕСЕТИ ДЕН

Размисли на християнина, посветени на АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ 

за всеки ден през месеца

Аз изпитвам такава голяма радост, - казва Ангелът на душата ми, - когато виждам, че ти, възлюблени мой брате, воден от чисти желания, без да се отклоняваш, вървиш по пътя, който води към небето. Животът е краткотрайно поприще, земята е мрачна долина, където човек от деня на раждането си до самата си смърт страда и яде хляб, напоен със сълзи. И какво? Нима ти забравяш небето и се привързваш към земната суета? Нима сегашният миг те пленява? Нима ти не мислиш за вечността? Да предположим, че на Провидението му е било угодно да ти определи сто години живот, но какво означава този брой години? В сравнение с вечността това е капка в безкрайния океан. И наистина, твоите дни бързо летят и скоро ще дойде техният край. Но най-тъжното нещо е това, че ти не знаеш нито деня, нито часа, когато ще дойде краят на твоя живот. Смъртта ще дойде при теб, когато ти не предполагаш и ще пререже нишката на твоя живот така, както стрелецът убива при полет птицата, която си играе във въздуха. Нищо не е толкова сигурно, както смъртта, нищо не е така скрито от човека, както часът на нейната поява.

Още колко се надяваш да поживееш? Тридесет, четиридесет години? Наистина ти не можеш със сигурност да кажеш това, но от годините, които ти остават, едната ще бъде годината на твоята смърт. Смъртта те причаква на жизненото ти поприще, причаква те на онова място, където не очакваш, причаква те като убиец, който се е скрил в гъстата гора, за да нападне внезапно минувача, ти минаваш покрай нея, покрай смъртта и тя те поразява в сърцето. Защо дремеш и не взимаш мерки за сигурност? Защо не подражаваш на воина, който дори да не вижда врага, не се оставя на дрямката, но стои на стража при градските порти? Той не задрямва, за да не би по невнимание да стане жертва на внезапно нападение. Нима ти не виждаш с какви страшни последствия те заплашва тази неизвестност в продължение на цялата ти вечност? Често сме виждали как животът на човека бива пресечен от лек полъх на въздуха, от полъхването на студен вятър, от падналия слънчев лъч, от една капка вода. Нашите дни чезнат като сянка и славата повяхва като полски цвят. И в този бързо преминаващ живот ти искаш да затвърдиш своите надежди и своето щастие! И ти се надяваш да съзидаш здрава сграда върху твоите основи, които се колебаят и изплъзват като речната вода! Какво е могло така да те омае и прелъсти? - Миналото те огорчава със своите спомени, настоящето те наляга с несполуките. Не виждаш ли, че онези надежди, с които бъдещето те е залъгвало, изчезнаха като сянка и доколкото ти си се приближавал към тях, те са се разсейвали, както сънищата след събуждане? Лъжа, измама, суета, душевни скърби, телесни болести - това е животът, който ти обичаш толкова много, че забравяш за вечността! Нещастен е онзи човек, който заради настоящето жертва бъдещето! Жалък е онзи човек, който вместо да си построи дом в своето отечество, гради къща в чужда страна и нищо не си подготвя за родината, в която ще трябва да живее. Такова състрадание ме обзема, като те гледам, как се суетиш и запалено търсиш чувствените и тленни неща, а пренебрегваш небесните блага и ти не само че се излагаш на опасността да се лишиш от тези небесни блага, но и отгоре на това доброволно се стремиш към вечните мъки! Така безумният човек продава царството небесно, продава го заради моментното наслаждение, което му доставя демонът, който му се подиграва заради безумието. Когато Всевишният ме изпрати да те охранявам, Той ме нарече пазител на Царския младенец, комуто след време е дадено да царува заедно със своя Отец. Аз виждах младенеца, облечен в златни премени, извезани със скъпоценни камъни, а на челото му сияеше венец, защото нали ти си наследникът на царството на небесния Отец и сънаследник на Иисуса Христа? Но уви, какво нещастие! Малко след това аз видях, че моят млад Царски син е захвърлил своите одежди и венец в калта, пречупил е своя жезъл, оскърбил е Царя, своя Отец и се предал в ръцете на Неговите врагове.

Сине на Всевишния Цар! Издигни очите си към небето, погледни твоя небесен Отец, преклони колене пред престола на Божията Майка. Виж славата на Ангелите и онази слава, която е приготвена за теб. Остави, остави най-сетне безумните грижи за земни суети, постарай се да бъдеш достоен за твоето високо призвание. Ти си призван да царуваш - започни тогава да царуваш над самия себе си, започни да управляваш своя ум и сърце, покажи своята твърда власт над демона, над света, над своите страсти. Нима ти изнемогваш в тази борба? Спомни си обаче, че на небето ти ще почиваш през цялата вечност. Ще речеш: кога ли ще се наслаждавам на този покой? - Може би днес, може би утре. Сигурното е това, че ти скоро ще му се насладиш. Още малко и аз ще те заведа на небето.

Така Ангелът-пазител беседва с душата на човека и блажена е тя, ако се вслушва в гласа на Божия посланик и молитвено зове към него:

Ангеле-пазител! Одушеви сърцето ми с онзи Божествен жар, който е горял у светите мъже, които всички мъки и страдания и дори смъртта са понасяли с радост. О, свети Ангеле мой, за да ме въодушевиш, напомняй ми непрекъснато за вечността. Напомнянето за вечността е истинската мъдрост, по-висша от всяка човешка мъдрост. Такова напомняне ражда святи желания, просвещава ума и укрепва душевната бодрост. Но врагът пречи това напомняне да проникне в моята душа, а когато то проникне, врагът се старае да го помрачи. Ангеле Божи! Благоволи мисълта за вечността винаги да занимава ума ми, тогава удоволствията и съкровищата на този свят не ще ме прелъстяват. Наместо тях аз ще предпочета скърбите и изкушенията, които освещават и укрепват душата с благодатна сила. Аз ще избера смирен и отдалечен от светските суети живот, където в безмълвие ще си размишлявам за вечните времена. Всичките мигове от краткото си битие ще използвам да спечеля онези богатства, на които ще се наслаждавам заедно с теб в продължение на цялата вечност.

Превод от руски: Лалка Тодорова, изд. "ВИТЕЗДА"