Що е грях и що е страст

Що е грях? Грешното дело е нарушаване на заповядваща или забраняваща Божия заповед или, както казва апостолът, грехът е беззаконие (1 Иоан. 3:4). Две черти специално се разкриват в греха от думите “нарушаване” и “заповед”. При първата той е злоупотреба със свободата, а при втората е презрение към закона (2, с. 145).

Не бива да казваме, че грехът се дължи на недостатъците и несъвършенствата на нашите сили, че е неминуемо следствие от ограничеността ни. “Не е всезнаещ и всемогъщ, затова и не може да бъде свят”. Наистина силите ни са ограничени; но нали и задълженията, които имаме, не са безкрайни, а съвсем точно съответстват на нашата природа... По същия начин не е истина, че грехът уж е следствие от недалновидността на ума, неблагоразумие - “не е поставил правилна цел, не е подбрал правилни средства”. Всичко това го има и в греха; но грехът всъщност е в развращаването на волята, под действието на което знаем какво трябва да правим, но не го правим, защото не искаме. Грях ономува, който знае да прави добро, а не прави (Иак. 4:17) (2, с. 147). А в основата и самата дълбина на всичко лежи лукавото сърце - недобросъвестността, вътрешната лъжа пред самия себе си и Бога, Когото обаче не от-хвърля (2, с. 149). Грехът винаги е самоволно отклоняване от Бога и от светия Му закон към самоугаждане (2, с. 150).

Смъртен грях е този, който отнема от човека нравствено християнския му живот... Затова всеки грях, който угася ревността, отнема силата и омаломощава, отделя от Бога и лишава от Неговата благодат, така че след него човек не може да погледне към Бога, а се чувства отделен от Него; всеки такъв грях е смъртен грях (2, с. 164). Греховната нагласа или иначе казано, греховната склонност, страстта - е постоянното желание да грешим по определен начин или любов към някакви греховни дела или неща. Така например, разсеяността е постоянно желание за развлечения или любов към тях (2, с. 167). Всяка страст е тежък и смъртен грях, тъй като отдалечава от Бога и угася ревността за богоугоден живот. Но страстта е толкова по-лоша и по-престъпна, колкото по-лош и по-престъпен е нейният предмет, колкото по-съществени задължения се нарушават чрез нея и колкото е по-застаряла (2, с. 169). В греха - казва св. авва Доротей - има две страни: едната са греховните дела, а другата - греховната страст. Страстта служи като източник и причина за греховни дела, а делата са произведение и израз на страстта (8, с. 60).