архимандрит Серафим
Ний чакаме те пълни със желания,
със толкова надежди и мечти,
и чудим се, че хладна идваш ти
и носиш само разочарования.
По мимолетни блянове загрижени,
сърцата ни горещо те зоват,
но мълком ти вървиш по своя път
тъй
безучастна и с очи замижени.
Като деца надничаме ний жадно
към твоята тайнствена торба.
Какво ли носиш в нея на гърба?
Но ти минаваш покрай нас тъй хладно!
Пленени от лъжи и суеверия,
ний все пак чудо чакаме от теб
и вярваме, че някой случай слеп
в деня
ти пръв нам щастие отмеря.
И вместо да те срещнем на колене
с
молитва — Бог да те благослови
и нас чрез теб направи по-добри,
ний тръгваме по леки наслаждения.
Тъй в някакво безумие
сърдечно
забравяме, че ти си дар
велик,
че дълг суров е всеки
малък миг,
че с теб купува се
блажена вечност.
Добро един на друг си
пожелаваме
и вярваме на таз
самолъжа
и бързаме на тоя пръв
ден с жар
да се веселим, да се
забавляваме ...
Но щом угаснат
празничните свещи,
и щом заглъхне всеки
весел звук,
започват дни един по лош
от друг..
и стинат наште блянове
горещи.
Ти свличаш празничното
одеяние
и пак добиваш сивия си
вид —
и тръгваш по света със
гръб привит
от дом на дом и все с
торба на рамо.
И ний разбираме, от смут
обзети: —
не идеш щастие да ни
донесеш,
а нашите дела да събереш
и ги на Бога сложиш във нозете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар