ЦВЕТЕЦЪТ И СВЕТЕЦЪТ

архимандрит Серафим

Тъй както в нощта, попритулен сред мрака,

цветецът тъгува по топлия ден

и изгрева светъл на слънцето чака,

в копнеж цял от росни сълзи оросен;

така и светецът — подвижник в тъмата

на земния скръбен и грешен живот

с надежда очаква смъртта си когато 
ще блесне над гроба му слънчев възход.

Тъй както цветецът усмихва се нежно,

погален от първите утром лъчи.

и, тихо пробуден, в небето безбрежно

се вглежда с очудени кротки очи;

така и светецът с усмивка посреща

зората лъчиста на вечния ден

и, тръгнал при Бога на радостна среща,

напуща света, от любов упоен.