ЗA ВЪВEДEНИETО НA ПРEСВETA БОГОРОДИЦA В ХРAМA

Из "Неделник"- Софроний, епископ Врачански

Чуй, дъще, и забрави дома на баща си.
И силно ще пожелае Царят твоята красота (ср. Пс. 44:11)

      Днес явно се изпълнило пророчеството на цар Давид за Света Дева Мария, която влиза днес, като тригодишна гълъбица в самия цвят на младостта си в Божия храм, за да се посвети на своя Бог и Създател. Днес напуска радостно баща и майка, роднини и приятелки, за да угоди на Бога, та да привлече към себе си Неговото благоволение. Защото който иска да бъде любимец на Бога, трябва да изостави светските дела и да се посвети на Бога още от младостта си. Но има мнозина, които твърдят, че човек може да угоди и на Бога, и на всички телесни пожелания, това обаче е заблуда. Сам Бог казва: „Не давам славата Си на другиго. Защото не обичам раздвоено сърце и не мога без гняв да гледам да става смесване на светските неща с човешката душа, за която си пролях кръвта“. За това не е възможно да угодим на Бога, ако Го обичаме с половин сърце, а с другата половина обичаме светските неща. Каква полза, ако с едната ръка градим църква, а с другата събличаме сиромасите, и с едната ръка даваме милостиня, а с другата грабим? Каква полза да постим със стомах, а с език да изяждаме живи съседите си, и в думите да бъдем приятни, а в сърцето - лукави? Както казва Иисус, син Сирахов: „Горко на онзи човек, който ходи по две пътеки“ (Сир. 2:12), тоест по два ума. А пророк Осия казва: „Който има разделно сърце, ще погине“ (ср. Ос. 10:2). Така и ние, ако искаме да бъдем любими на Бога, трябва да се отречем от светските неща и да обичаме само Бога, както каза Христос: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си“ (Марк. 8:34), тоест да се откаже от греховете и от всички телесни вредни удоволствия, И да се откаже от тях не само с тяло (на дело), но и с мисъл, защото който се е отказал от нещо на дело, а с ума си постоянно мисли за него, всъщност изобщо не се е отказал от него. Мнозина отиват с тялото си в манастир, а с ума си постоянно са в света. Има мнозина, които са без жени, а с ума си всеки ден се оскверняват. И мнозина напускат света и отиват в пустинята, а после пак се връщат в света, като псе на своята бълвотина (2 Петр. 2:22, Притч. 26:11). Такива хора приличат на жената на Лот, тя макар че излязла от Содом, загинала, все едно че била в Содом. Така и онези, които бягат от света, а умът им остава в света, ще загинат все едно, че винаги са били в света. Защото мислят, че са свети и чисти по тяло, но душата им е мръсна и нечиста. Един философ, който имал къща край морето, един ден излязъл на разходка в морето, но го връхлетяла страшна буря, която щяла да го удави. И като се избавил, не само се заклел да не влиза вече в морето, но и зазидал прозореца на къщата си, който гледал към морето, за да не го вижда повече. Така и този, който напусне света, трябва не само на дело да се откаже от светските удоволствия, но и да затвори ума си и да не мисли за тях, за да не го привлекат лошите мисли пак назад. И като започне духовен живот, да не го завърши телесно, както се случва с мнозина. Един опитен овощар, когато иска да отгледа хубави фиданки, гледа не само да окоси тревата около тях, но се старае да я изкорени напълно, за да не никне повече и да не потиска растежа на фиданките. Така трябва да постъпва и разумният човек със светските дела. Защото дяволът е хитър, той гледа по отношение на някой грях да провре само главата си, а после лесно влиза цял в човека. Когато човек се услажда в мисълта си относно някой грях, дяволът не го оставя, докато не го подлъже да извърши този грях и на дело, защото в човека първо се зачева похотта, ражда грях, а грехът донася на душата скръб и смърт (вж. Иак. 1:15). За това трябва още от младини да се пазим от греха и да се учим на добро, защото човек на каквото се научи от малък, така си отива и до старини. Както еднa новa бъчвa (съд) с каквото се напои най-напред, на такова мирише. Така е и човекът, както бъде възпитан от малък, така отива и до смъртта. Погледнете в древната история, вижте римските царе Нерон и Калигула, Давидовите синове Адоний и Авесалом, какви лоши хора са били поради лошо възпитание и липса на бащино наказание. Истина е, че Давид бил богоугоден човек, но възпитал децата си лошо и за това станали лоши. Както се вижда при Авесалом – той не само на младини извършил множество злини, но и като пораснал, започнал тайно да събира войска, за да убие баща си и да седне на престола му. Давид чул, че синът му подготвя войска, но не му забранил. Най-накрая, като го подгонил, Давид почнал да съжалява, но вече било късно. За това премъдрият Иисус, син Сирахов, казва: „Имаш ли чедо, наказвай го навреме, огъни врата му, докато е мек“ (ср. Сир. 30:1, 12). А Соломон казва: „Бий и учи детето, за да избавиш душата му от смърт“ (ср. Притч. 23:13,14). Чуйте, бащи и майки, вземете пример от днешното поучение, запечатайте го в паметта си и учете разумно децата си, за да не пострадат, като синовете на свещеник Илий, защото той имал двама синове - Офни и Финеес, които всеки ден крадели от храма, каквото им падне, и той знаел за това и много пъти ги бил виждал, но не им се карал, нито ги наказвал. За това Бог ги погубил за един ден и тримата, и синовете и бащата (вж. 1 Царств. 2:12-17 22-25, 4:11, 18). Така загинаха преждевременно Нерон и още мнозина други. Голямата любов към децата прилича на птицата пеликан, която много обича малките си и от чести целувки изкълвава и пробива коремчето им и те умират. И може ли такава милост да бъде наречена милост и обич? Не може. Защото това е не милост, а убийство. Затова ние трябва с разум да обичаме децата, а те от малки да се учат на добро, защото с какъвто характер пораснат, с него и ще умрат, или както се казва в книгата на Иов: „Който от младини напълни костите си с грях, той и в гроба ще заспи с грях“ (ср. Иов. 20:11). А който от младини вкорени в сърцето си страх Божий, дяволът трудно го сваля в грях. Като пример за това имаме целомъдрения Иосиф, който бил отведен млад в Египет, където живял сред развратени и невярващи хора, но нищо не му навредило, понеже бил възпитан добре и от малък бил научен на страх Божий. Затова трябва да учим децата си да служат на Бога още от младини, а не да чакат до старини, защото и Каин принасяше стари и неугодни жертви, но Бог не ги прие. Така има мнозина, които на младини живеят нечисто и грешно, а на старини почват да живеят чисто, но такива постъпват много неправедно, защото принасят чистата си младост на дявола, а гнилата старост на Бога. Наистина Бог е милостив и приема покаянието ни, дори и на старини, но е много по-добре човек да служи на Бога още от младини, както казва Иеремия: „Блазе на онзи човек, който от младини придобие страх Божий“ (ср. Плач Иер. 3:27). Така Анна посвети Самуил на Бога от младини. Така започнаха да служат на Бога и Иоан Кръстител и днешната предизбрана и пречиста Дева Мария, която влезе днес в Божия храм, за да живее чисто и праведно, за което бе удостоена да стане Майка на Небесния Цар Иисус Христос, Който се зачена в пречистата и́ утроба от Светия Дух и се роди от нея на земята, за да избави човешкия род от дяволското робство. Така и ние, които празнуваме днешния тържествен празник, да не гледаме само светските неща, но повече да се потрудим да украсим душата си, докато не сме изгубили златното време на младостта си, за да получим вечните блага, които Бог е приготвил за нас (вж. 1 Кор. 2:9). 
 Така на Тебе се моля о, Пресвета Дево Марийо, одушевен храме, врата на спасението, царски чертоже и престоле, Майко на християните, към Теб обръщам смирения си глас и пред Тебе коленича, и се моля за всички тези християни, които днес са събрани в този пречист храм, моли се на Твоя Син и наш Бог да прости греховете ни, да очисти душите ни, и Светият Дух да почива в сърцата ни сега и винаги, и във вечните векове, амин.