Христос ни донесе учение от висините, за да се издигне нашата мисъл към небето, та и ние да станем според силите си, подражатели на своя Учител. Как обаче, можем да станем подражатели на Христа? Като работим всички за общото добро и никой не търси своето! Защото е речено за Христа: "Не на Себе Си угоди, но както е писано: хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху Мене" (Римл. 15:3). Никой да не търси своето, или пък търсейки своето, всякога да има предвид и това на ближните, защото това, което е наше, то е и тяхно! Нека не бъдем един към друг в отношенията си като разделени! Нека никой не говори: еди кой си не ми е приятел, не ми е родственик, не ми е и съсед - в мен няма нищо общо с него, как да се приближа до него? Ако той не ти е родственик, нито другар, все пак той е човек: има еднаква с тебе природа, един и същ Господар; съжител ти е в един и същ свят! Ако ли пък има и еднаква с тебе вяра, той ти е и член: защото коя дружба може да породи такова единение, както сродството по вяра! Ние сме длъжни да проявим не такава близост, каквато съществува между другар и приятели, а единение, каквото цари между член и членове в едно тяло.
Чрез един Дух
всички сме кръстени в едно тяло (I Кор. 12:13). Защо в едно тяло? За да не се разделяме и, по
взаимно съгласие и дружба, да запазим единството на цялото тяло. И така: нека
не се презираме един другиго, за да не пренебрегнем сами себе си, защото е речено:
"Никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява" (Ефес.
5:29). Затова и Бог е дал на всички ни един дом: целия свят, като разделил в
него всичко за всички по равно! За всички запалил едно слънце; разпрострял един
покрив - небето; устроил една трапеза - земята; дал и друга трапеза -по-важна
от първата - но пак една; дарил на Всички ни един духовен начин на раждане;
определил ни е едно общо отечество на небето; дал ни е да пием от една обща
чаша на живота! На богатия Той не дал нищо повече и по-скъпоценно - на всички
Творецът дал едни и същи духовни, телесни и земни блага! Откъде е обаче, това
неравенство в живота? От сребролюбието и високомерието на богатите! Нека,
братя, това не бъде занапред, защото у нас има нещо общо и необходимо, което ни
обединява в едно: затова да се не делим за земни и нищожни работи - било за
богатство, било бедност, било плътско робство, било вражда, било дружба! Всичко
това е сянка - и нещо по-нищожно даже от сянка за онези, които сърдечно са
свързани чрез връзките на висшата любов. Нека пазим тези връзки ненарушими -
тогава никакъв лош дух не може да проникне в нас и нищо не може да разкъса
единението на сърцата ни!
Из
книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар