архимандрит Серафим
Не искам вече да живeя
във свойтe прежни грeхове!
Да слушам, Боже, аз копнея,
как Твойта обич ме зове.
Тя тихо кани ме в безкрая,
там, дето раят в мир расте,
и ми разкрива, за да зная,
че аз съм Божие дете.
О ето, ето ми ръцетe!
Води ме, накъдето щеш!
Грабни от мойта гръд сърцето,
във
Свойто за да го вплетеш.
Като добиче най-покорно
пред Тебе свеждам аз глава.
О, поведи ме! Неуморно
по Твойте стъпки ще вървя.
Вземи от мене мойта воля,
че в нея скрит бе моят ад,
и там над старата неволя
посей небесна благодат!
Няма коментари:
Публикуване на коментар