ШЕСТИ ДЕН

Размисли на християнина, посветени на АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ 

за всеки ден през месеца

Разкаянието е спасителната дъска при корабокрушението, шепне Ангелът-пазител на душата ми. То е пристанище за живота на християнина, първата крачка по пътя към небето. Истинското разкаяние е дар на Божието милосърдие. Но за да го получиш не е достатъчно само мислено да претеглиш и прецениш цялата сериозност на греха - ти трябва да си припомниш всички престъпления, които си извършил. Аз бях свидетел, когато ти ги извършваше, аз ще ти ги припомня, те са се запечатали в паметта ми. Само един грях стана причина за падението на Денница, само веднъж Адам и Ева вкусиха от забранения плод от дървото за познаване на доброто и злото, а ти, напротив, - ти хиляди пъти си обръщал очи и ръце към всички онези дървета, към които ти е било забранено да се докосваш. Прегледай мислено десетте Божии заповеди и правилата на Църквата: няма заповед, няма църковно правило, което ти да не си нарушил, няма грях, който да не си извършил. Припомни си, колко благодеяния си получил от Божието милосърдие и как си ги използвал. В Съдния ден от теб ще се поиска сметка за това.

За да не бъдеш осъден в онзи страшен ден, нека заедно да разгледаме твоя живот. Как ти прекара своето детство, своето младенчество, своята младост? Как ти използва всеки ден от своя живот? Как използва телесните си сили и душевните си способности? Бог ти е дарувал всичко, за да вършиш всичко за слава Божия. Очите ти бяха обърнати към суетни и често опасни неща, слухът ти се вслушваше в клевети и съблазнителни разговори, езикът ти произнасяше слова, обидни за ближния и оскърбителни за Бога. Всички твои чувства се пресищаха от осъдителни удоволствия. Паметта ти напомняше това, което никога не биваше да занимава ума ти. Дали ти използва ума си за това - да опознаеш Бога, Неговите съвършенства, Неговата милост към теб, твоите задължения и твоята участ във вечността? Не! Твоят ум, този безценен дар, се занимаваше с празни земни и илюзорни неща, твоето сърце, което трябваше да пламти от любов към Бога, беше преизпълнено с низки и груби пожелания. Не трябваше ли ти, подобно на мен - твоя Ангел - да храниш ума си със светлината на небесната истина и с чиста любов да се възнасяш към Бога и от Неговите глъбини да черпиш от силата на благодатния живот? Защо ти погребваш душата си в плътските наслаждения на този свят? Аз ти показвах Божията благодат, купена с кръвта на твоя Спасител, показвах ти Неговата безкрайна любов към теб, но ти пренебрегваше моите наставления. Колко пъти ти се съпротивляваше на действието на светите вдъхновения, колко пъти ти спираше което и да е движение на благочестивите мисли? Воден единствено от стремежа да следваш своите порочни наклонности, ти оскърби Светия Дух, като не слушаше Неговия глас. Вместо да се покориш на твоя небесен Отец, да се предадеш на Неговата свята и праведна воля, ти се гордееше с буйната си свобода и се превръщаше в роб на своите страсти, угодничеше на света и на демона. Казваш, че си сторил някои добри дела - но всяка минута от твоя живот трябва да бъде отбелязана с добро дело, всичките ти дни трябва да са посветени на добродетелите. Разгледай се безпристрастно: самолюбие, гордост, чувственост изпълват целия ти живот, помрачават всичките ти дела, даже и онези, които ти смяташ за добри. Коя християнска добродетел е пуснала здрав корен в сърцето ти? Та в него не се вижда и сянка от добродетел. Ах, ако знаеше само, кой ти е пратен от Бога, кой е този, който те призовава, който те умолява да се повериш на неговото ръководство, - как бързо, как горещо ти би се отзовал на призива на Неговата любов! И тъй, ела и разбери, колко е благ Господ, ела при източника на живота, при Христа Иисуса, отдай му сърцето си, ела, аз ще бъда твоят ръководител и ти ще станеш причастник на вечния живот.

Твоите внушения, Ангеле-пазител, проникват в моето вкоравено сърце и от дълбоката бездна, която са ми изкопали моите грехове, аз зова към тебе: избави ме и ме заведи при небесния Отец; аз ще Му река: помилуй ме, Отче Премилосърдни, по великата си милост и по множеството Твои щедрости ме очисти (Пс. 50, 1-2). Беззаконията ми безкрайно се умножиха, но ти се помоли за мен, свети Пазителю на моя живот, вдъхни ми живото чувство на твоята любов и поднеси на Господа сълзите на моята скръб - Той не ще презре моята жертва - сълзите ми, и по Своето милосърдие ще ми прости моите съгрешения.
Превод от руски: Лалка Тодорова, изд. "ВИТЕЗДА"