Размисли на християнина, посветени на АНГЕЛА ПАЗИТЕЛ
за всеки ден през месеца
Ти трябва да направиш своя избор между Ангела на небето и ангела на
преизподнята: да избереш или този, който иска да те направи причастник на
вечното блаженство или онзи, който иска да те види във вечния пламък на
преизподнята. И двата Ангела се надпреварват един пред друг да спечелят твоето
сърце, но ти си свободен да го дадеш на единия или на другия. Ти не можеш да си
представиш цялата злоба на духа на преисподнята. Подтикван от непреодолимата си
ненавист и от бясната си сила, той кълне Бога! Но като няма възможност да
насочи срещу Него своите удари, той се устремява към тебе, в тебе той вижда
Божия образ и подобие. Завистта го гори по-силно от адския пламък. Голямо
удоволствие за неговото злобно сърце е да оскверни душата ти, да те лиши от
Христовата благодат, да изгони Бога от твоето сърце и да ти препречи пътя към
небето! Въпреки че той идва при теб силно разгневен, той хитро прикрива своята
злоба. Той се преобразява на светъл Ангел и беседва с теб като приятел, той те
хвали, ласкае, предлага наслаждения - не пропуска нито една хитрост. Тази
вероломна змия се вплъзва в гърдите ти, приспива те и те ужилва със
смъртоносното си жило: ту се опитва да загаси в сърцето ти спасителната
светлина на вярата, ту те мори с безгрижие и скука, ту възбужда в душата ти
бурни страсти, ту увлича твоите чувства към срамни желания. Той не те оставя на
мира и една минута. Колкото по-настоятелно ти го гониш от себе си, с толкова
по-голяма ярост той те напада. Той, по думите на Апостола "като рикащ лъв
обикаля и търси кого да глътне" (1 Петр. 5, 8). Не може и да бъде иначе.
Яростно и с ожесточение той се опълчва срещу Бога, но като се усеща слаб и като
вижда, че всичките му усилия са напразни, той обръща цялата си злоба към тебе,
понеже знае твоята слабост и непостоянство. Все пак опасността би била
по-малка, ако той те нападаше с открита сила, защото хитростта му е много по-опасна
от неговата сила. Подобно-на въздушна зараза, която изпълва атмосферата, а ти
не я усещаш, злобният дух, действа с тънко и незабележимо коварство и разтлява
непорочността на твоята душа. Ти не забелязваш неговите действия върху твоето
сърце, защото той не ти противодейства, а приглася на посоката и стремежите на
твоите наклонности. Той те примамва, стремително те увлича в онази посока,
накъдето те влекат твоите наклонности. Той непрекъснато разпалва твоите
желания, за да ги възпламени и да ги превърне в необуздани страсти. Той знае
как да се нагажда към всички умове и към всички характери.
Тъй като ние сме заченати и родени в грехове, то от началото на нашето
битие сме под властта на духа на преизподнята, който като властва над нас,
същевременно успява да разлее тайната отрова на своята злоба върху цялото наше
същество. Тайнството кръщение е измило нашия грях и ни е дарувало ново благодатно
битие, но семето на смъртта е останало в нас. Ако ние някога решим да
предприемем нещо добро, мъжеството ни отслабва и начинанието ни остава
неизпълнено. Ако благочестивата мисъл ни подтиква към добро дело, злата воля
веднага ни отклонява от него и често го изтрива от паметта ни. Ние - родените
за да познаем истината, се измъчваме в невежество, родените да обичаме Господа,
занимаваме сърцето си с най-низки чувства. А върхът на нашето нещастие е, че
ние не искаме и дума да чуем за нашите собствени немощи. Живеейки в една
непрекъсната мъчителна борба със смъртта, ние се смятаме за здрави и доброволно
се предаваме във властта на врага на нашите души. Колко сме нещастни! Ангелът
Божи ни носи благодат, която оживотворява душата, а ние предпочитаме пред нея
смъртоносния грях, който ни се предлага от ангела на сатаната - ето колко е
голяма властта на чувствеността! Заслепението, в което ни държи духът на
злобата, е толкова пагубно! Не забравяй, че именно този от двамата Ангели,
когото ти си избрал за водач по време на своя живот, после, когато смъртта
прекъсне дните ти, ще те заведе в своето жилище! И като помниш това, моли се на
Ангела-пазител:
Приими сълзите и молитвата ми,
свети Ангеле-пазител, мой верни защитниче! Страх проникна в костите ми, скръб
съкруши цялата ми душа. Защо аз, безумният, те оставих? Защо не се обърнах към
теб по време на изкушенията? Аз станах роб на демона, на това страшно,
отхвърлено от Бога, същество. На него аз предавах душата си заради суетното
наслаждение, заради минутното удоволствие. Защо аз измених на моя Бог. Уви!
Нищо не може да се сравни с моето нещастие! Моли се за мене, свети Ангеле,
изпроси ми от милосърдния Бог прошка за моите беззакония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар