За всекиго от нас, по-леко е да любопитствува за чуждото, отколкото да се взира в собственото си. За да не се случва това с нас, речено е: престани усърдно да наблюдаваш пороците на другите, не давай работа на разума си в изследване на чужд немощи, но спри се на себе си, т.е. обърни душевното си око за лично изследване на самия себе си! Вникни в себе си, опознай се, спри се не върху това, което е твое и което е около теб, но върху самия себе си: защото едно сме ние, друго е това, което принадлежи нам, съвсем друго е онова, което е около нас. Душа и ум - това сме ние, доколкото сме сътворени по образа на Създателя; тялото и проявяваните чрез него усещания - това е наше; около нас пък - имоти, изкуства и разни други потреби за живота. Какво искам да кажа с това? Не се съсредоточавай върху плътта; не тичай с всичка сила подир плътски блага, като например: здраве, красота, наслада, удоволствие и дълголетие; уважавай не парите, не славата, не господството, не ласканията; не почитай за велико това, което служи за временния живот. В грижи над него не бъди небрежен за по-ценното в живота ти, познай себе си, своята душа! За нея се грижи; нея украсявай, та със своята бдителност да предотвратиш всяка нечистота на порока; да я очистиш от всякакъв срам и грях; да я просветиш и украсиш с всяка красота на добродетелите. Изследвай сам себе си - кой си ти? Познай природата си - познай, че тялото ти е смъртно, а душата ти безсмъртна, че нашият живот е двояк, че едното принадлежи на плътта и е преходно, а другото е сродно на Духа и не знае граници.
Познай себе си и не се спирай над смъртното като на вечно, нито пък презирай вечното като временно. Не се увличай в плътта, защото тя е тленна - грижи се за душата, защото е същество безсмъртно. С всевъзможно усърдие вниквай сам в себе си, за да умееш да дадеш полезното на едната и на другата страна: на плътта - прехрана и покривка; на душата - догмите на благочестието, благоприлично образование, упражнение в добродетели, изправление от страсти, за да не затлъстее тялото ти и за да не се лакоми за придобивки на плътта! Доколкото плътта похотствува против духа, духът против плътта, и едни други се съпротивляват - гледай, като се присъединиш към плътта, да не отстъпиш по-голямата власт на по-лошото. При поставяне тежести върху теглилките, ако обремениш едната страна, непременно другата ще стане по-лека, противоположна на първата - така става и между тялото и душата: излишеството в едното неизбежно създава оскъдност в другото. Когато тялото е в добро състояние и обременено с тлъстина, тогава духът по необходимост става слаб и неспособен за предназначението си. Когато пък душата е благоустроена и чрез разума си над духовното е достигнала свойственото си величие - тогава вследствие на това настъпва отпадналост в телесните сили. Постоянното наблюдение над себе си ще ти даде и достатъчно ръководство за познание и на Бога, защото, ако познаеш себе си, няма да имаш нужда да търсиш следите на Твореца в устройството на вселената, но ще ги намериш в самия себе си, като в някаква си малка вселена, и ще видиш великата премъдрост на Създателя.
Из книгата"Духовни бисери"- Г. Ибришимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар