МОНАХЪТ

Монахът обичаше да се моли, приседнал до брега и взирайки се във вълните. В очите му виждах Бога, божествената благодат се сипеше от тях. Той беше облечен в просто избеляло расо, ръкавите му бяха окъсани, но кръстът, който носеше на гърдите си блестеше, сякаш е от злато. Душата му също блестеше, защото принадлежеше на Бог.

Беше роден в много богато семейство и носеше титлата лорд. Имаше всичко, което пожелаеше, но с годините осъзнаваше, че всъщност нищо няма. Всичката тази суета около него го отвращаваше. Тази светска престореност му беше чужда, както и лицемерието и гордостта, съпътстващи живота на богатите. Беше много любознателно дете, винаги търсещо и копнеещо за знания. Така, четейки един ден в библиотеката беше попаднал на православна книга, която му направи голямо впечатление. Бог озари неговата детска душа и Божията светлина проникна в нея. Колкото повече порастваше, толкова повече прозираше божествените истини и потъваше в друг, неземен свят. Хареса му мирът и спокойствието, което го обзе. Той осъзна, колко преходно е всички земно и насочи своя взор към вечното, непреходното. Като младеж реши да постъпи в православен манастир и да посвети живота си на Бог. Беше му трудно отначало да се лиши от много неща, но постепенно Бог му помагаше и той достигна духовни висоти. Живееше скромно в една килия в манастира и се хранеше колкото да не умре от глад. Неговото лице излъчваше светлина, особено когато се молеше. Той като че ли не беше от този свят, а беше ангел в човешки образ. Славата му като духовник се носеше по цялата страна и много хора идваха при него за съвет. Монахът винаги ги посрещаше с усмивка на уста и с радост в сърцето. Той се смяташе, за най-голям грешник и казваше на хората да се молят за него. Дори целуваше ръцете на идващите при него и ги молеше за прошка. Никой не подозираше, че този монах, някога е бил богат лорд, лишил се от всичкото си богатство в името на Бога. Лишавайки се от всичко земно, той си събра богатство не на земята, а на небето, като изпълни Господните думи: “Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“

Грета Бабулкова